Изворово (област Стара Загора)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Изворово.
| Изворово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 100 души[1] (31 декември 2024 г.) 3,85 души/km² |
| Землище | 26,003 km² |
| Надм. височина | 323 m |
| Пощ. код | 6242 |
| Тел. код | 041359 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 32456 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019) |
Ѝзворово е село в Южна България, община Чирпан, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Изворово се намира на около 28 km югозападно от областния център Стара Загора и 11 km северно от общинския център Чирпан. Разположено е в Горнотракийската низина, в южните склонове на Чирпанските възвишения, в плитката долина на течащата от север на юг през селото река Малък Юрт (Старата река). Надморската височина в центъра на селото е около 323 m. Климатът е преходно-континентален.
Общинският път през Изворово води на североизток към селата Стоян-Заимово и Могилово, а на югозапад – до връзка с третокласния републикански път III-608 и по него на юг – към град Чирпан.
Землището на село Изворово граничи със землищата на: село Найденово на северозапад; село Стоян-Заимово на север; село Винарово на североизток; село Рупките на изток; село Спасово на юг; село Средно градище на запад.[2]
В землището на село Изворово има два микроязовира.[3]
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[4]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 129 | 100 |
| Българи | 116 | 89,92 |
| Турци | ... | ... |
| Цигани | ... | ... |
| Други | 8 | 6,20 |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 3 | 2,33 |
Числеността на населението на село Изворово по данните от преброяванията[5] от 1934 г. насам се променя, както следва:[6]
| ![]() |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Ишиврен (Ешеврен), остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Селото с име Ишиврен (Ешеврен) е преименувано на Изворово през 1906 г.[7]
Начално училище в село Ешеврен (Изворово) е създадено през 1888 г. Според запазени документи, в училището са учили само момчета. Ползвани са 3 малки стаи към построената през 1872 г. църква. Тези помещения са ползвани до 1928 г., когато са разрушени от земетресение. Построено е ново училище на ново място с 4 големи класни стаи, салон и 4 малки стаи. За първи път се учи в новата сграда през учебната 1929 – 1930 г. Броят на учениците постепенно намалява и от 152 през 1888 г. стига до 60 през 1944 г. Запазени архивни документи на училището има до 1956 г.[8] През следващите години децата от Изворово учат в училището в село Спасово, заедно с деца и от селата Рупките, Средно градище и Стоян Заимово.[9]
Читалище с наименование „П. К. Яворов“ е създадено през 1928 г. През 2009 г. на законово основание[10] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „П. К. Яворов – 1928 г.“.[11]
Село Изворово има многовековна история. По територията на цялото землище се намират древни некрополи, остатъци от римски крепости и вила, тракийски могили и старобългарски постройки. През селото е минавал един от главните пътища в древността север-юг, свързващ древните тракийски градове Тонзос и Севтополис с Филипополис (Пловдив). На 6 километра от селото е открито неолитно селище и късноримската крепост Карасура, на която проучванията продължават. През различните времена по билото на планинската верига край селото е минавала границата между различните тракийски държави, по-късно и на Римската империя. За това свидетелстват двете гранични крепости /градища/ на територията на селото. През древността се е ползвал проходът на север от селото, наречен по-късно от османлиите Гичит /Удобен проход/. По цялото поречие на Стара река, чиито извори са в землището на селото, са се развивали селища, които продължвата да съществуват. Най-голямото природно богатство са изворите, които през периода 1945 – 1990 са каптирани и усвоени за нуждите на водоснабдяването на околните селища. В периода на продължително засушаване 1980 – 1985 г. в с. Изворово има режим на водата. След направени сондажи проблемите са решени. Действащи извори са Пеневска чешма, Овчарска среща, Бялото кладенче, Доньовско кладенче. Двата микроязовира осигуряват и допълнително водни ресурси за напояване. Друго местно природно богатство е дивечът (сърни, зайци, яребици, пъдпъдък, диво прасе), който се среща в околностите на селото. За опазването и регулирането му се грижи местната ловна дружинка. Условията за лов и риболов са чудесни, което е предпоставка за ловен, риболовен и еко туризъм. В с. Изворово няма изградена леглова база за настаняване. Най-близки хотели и туристически спални са в Чирпан.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Основна религия на местното население е източното православие.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Изворово към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.[12]
В село Изворово към 2025 г. има:
- действащо читалище „П. К. Яворов – 1928 г.“;[13]
- православна църква „Свети Георги“;[14]
- пощенска станция;[15]
- Къща музей на поета Неделчо Ганев.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Традиционен събор – 6 май – Гергьовден.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Неделчо Ганев 1944 – 2023) – поет
- Калю Катеров (1924 – 2018)
- Проф. Петко Троев – професор по руска класическа литература в СУ
- Никола Байков – икономист и деец на Българската комунистическа партия
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Регистър, община Чирпан; язовири „Изворово 1 (Изворово-130)“ и „Изворово 2 (Изворово-320)“, село Изворово. Справка към 15.02.2025.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 януари 2025. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Изворово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора. Справка към 15.02.2025.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ИЗВОРОВО (Ишиврен, Ешеврен). (Справка към 15 февруари 2025.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 279К „Народно начално училище „Христо Ботев“ – с. Изворово (Ешеврен), Старозагорско (1888-1944)“; История на фондообразувателя. Характеристика на документите. Списък с описи. Справка към 15.02.2025.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 1841 „Основно училище "Кирил и Методий" - с. Спасово, Старозагорско (1944 - 2006)“; История на фондообразувателя. Справка към 15.02.2025.
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
- ↑ Детайлна информация за читалище „П. К. Яворов - 1928 г.“, село Изворово, община Чирпан, област Стара Загора
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора, общинска администрация Чирпан. Кметски наместници, с. Изворово.
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „П. К. Яворов – 1928 г.“, село Изворово, община Чирпан, област Стара Загора
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Чирпанска духовна околия, храм „Св. Георги“ – с. Изворово.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 6242 Изворово // Посетен на 2025-02-16.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Горнотракийска низина. Географска карта
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-064-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Източна Румелия. Карта
| ||||||||
