Изворово (област Хасково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Изворово (Област Хасково))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Изворово.

Изворово
Общи данни
Население 261 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35.955 km²
Надм. височина 340 m
Пощ. код 6461
Тел. код 03762
МПС код Х
ЕКАТТЕ 32487
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ)
Изворово в Общомедия

Изворово е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково и е на около 265 km от столицата София.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Изворово е разположено в подножието на Сакар планина, Надморската височина е от 330 до 390 m. Релефът е равнинен на места хълмист. Най-високата точка на землището на село Изворово е връх Мая баир, който е с надморска височина от 625 m.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален, с подчертано средиземноморско влияние. Отличава се с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Средната годишна температура е около 11 °С. Средната януарска температура е 0,5 °С. Възможно е тя да се повиши до 15 °С, а също така да спадне до -20 °С. Средната юлска е 24 – 26 °С, а максималните летни температури достигат до 35 °С. През зимата има средно по 25 дни със снежна покривка. Дебелината на снежната покривка е около 20 – 25 cm. Годишната валежна сума е 550 – 600 mm.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно развити са както земеделието, така и животновъдството. Основни земеделски култури са тютюн, дини, домати, чушки, грозде, арония, жито и слънчоглед.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че селище е съществувало още в ранното средновековие, за което съществуват научни доказателства. Интерес представляват двата печата на византийската тема Месопотамия, които дават основание на В. Зайбт да предложи хипотезата, че именно тук някъде, а не в Мала Азия, се е намирала темата Месопотамия (т.е. междуречие), и че в близката Констанция е резидирал стратегът на тази тема.[1]

То се е състояло от 3 махали – Чешмите, Сананджа и Еленкъра. След турското нашествие по българските земи, селото често е нападано и ограбвано от турските башибозуци. За да се спаси, населението е принудено да се премести в подножието на Сакар балкан, в много гъста дъбова гора (боази). В края на 18 век и в началото на 19 век селото наброява 120 къщи. То е селище със силно развито овцевъдство, лозарство и крушарство. В началото на 19 век изворовци имат развито овцевъдство – разполагат с около 20 000 овце, което е база за снабдяване на Сливенската текстилна фабрика.

Селото е освободено от османско владичество на 31 януари 1878 г. от частите на Астраханския полк. След освобождението и особено след Берлинския конгрес, границата между България и Турция е минавала на 2 km източно от село Изворово.

Извори, язовири и чешми[редактиране | редактиране на кода]

Извори[редактиране | редактиране на кода]

В село Изворово има множество извори, откъдето е и името на селото. Най-големите извори са:

Ятак дере[редактиране | редактиране на кода]

Ятак дере е малък извор, силно обрасъл с меше, дъб, габър и дрян.

Намира се в началото на Кривата река, като десен приток.

Хайдушкото кладенче[редактиране | редактиране на кода]

Хайдушкото кладенче е извор на около 200 метра от друг извор, наречен Колджака.Силно заселено с габър, дрян, цер, киселица и клен. През вековете е било база на хайдутите.

Двата кладенеца[редактиране | редактиране на кода]

Това са два извора в северния склон на Мая Баир.

Чешмите[редактиране | редактиране на кода]

Чешмите е местност, която включва четири чешми:1)Чешмата,2)Дядо Илевата чешма,3)Терпешевата чешма,4)Клюнка Вероятно това са били четирите главни водоизточника на стария гръцки град Еленополис.

Язовири[редактиране | редактиране на кода]

По времето на социализма в землището на село Изворово са построени около 25 язовира.

Най-големия е язовир „Изворово“ (дервеня). Най-важния язовир за селото е язовир „Кутела“, който има помпена станция, която тласка вода в изравнител и оттам водата по самотек достига до всяка къща.

Други по-големи язовири са:

  • „Вълканов кладенец“,
  • „Честите Габери“,
  • „Орешака“,
  • „Ликова кория“,
  • „Минча“,
  • „Каменака“ (джаркова сая),
  • „Корцанов кладенец“,
  • „Каменичков кладенец“

Чешми[редактиране | редактиране на кода]

В землището на село Изворово има доста чешми. Чешмата, която има най-важно значение за селото е „Калджана“. Това е чешмата с най-хубавата вода в Сакарския район. Намира се на около 3 – 4 километра северно от селото, на около 500 метра надморска височина. Други по-големи чешми са:

  • „Дядо Митева чешма“,
  • „Чешма Галяшкин“,
  • „Чешма Двата кладенеца“,
  • „Чешма Стоянов кладенец“.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Seibt, W. „Mesopotamia des Westens“ – ist es im 9. Und 10. Jahrhundert südlich der Marica zu suchen – В: Нумизматични, сфрагистични и епиграфски приноси към историята на Черноморското крайбрежие (=Acta Musei Varnaensisi, VII-2). Варна, 2008, с. 100 – 114.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Златен накит и златни прешлени на вретено от първата половина на ІІ хилядолетие пр.н.е. (Средна Бронзова епоха), открити край село Изворово. Експонати на НИМ

В местността „Калето“ се предполага съществуването на римската станция „Кастра Рубра“. Крепостните стени заграждат площ от 12 декара и са изградени от камъни, споени с хоросан и с късчета счукани тухли. Край нея минава римският път „Виа диагоналис“.

Край село Изворово има местност, която се нарича „Казанката“. В каменната скала има издълбан казан, но не е проучен. В селото има три запазени долмена.

През 2009 г. е разкрита така наречената „Йоргева могила“. В нея са открити златен накит от 320 мъниста и два златни предмета от първата половина на второто хилядолетие преди н.е.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Сбор на Архангеловден.
  • Празник на селото на 17 август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Йорданов, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД КОНСТАНЦИЯ (ІV – ХІІІ В.). ПРИНОСЪТ НА СФРАГИСТИКАТА
  2. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 350 – 370.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Йорданов. Византийски печати от землището на с. Изворово, Хасковско. – Във: Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и българската археология – 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“–Велико Търново, 2010,