Изворово (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Изворово.

Изворово
Общи данни
Население 239 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42,592 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 9538
Тел. код 057306
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 32467
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)

Изворово е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич, на разстояние 15 km от гр. Генерал Тошево и на около 40 km от гр. Добрич. В състава на днешно Изворово влизат три предишни села – Горен извор, Долен извор и Добромирци

География[редактиране | редактиране на кода]

Изворово е едно от най-новите селища в Добричко, но не по изграждане и историческо развитие. То е създадено след сливането на три бивши села: Горен извор, Долен извор и Добромирци, които с указ № 582/огл.д.в. 29.12.1959 г. Предложение за обединяването на трите села прави съветникът на общината Димитър Йовчев от с. Г. извор. И трите села остават на местата си със създадената вече инфраструктура.

Новото име Изворово е дадено, защото трите му части са разположени в долина, през която минава малка река. Тя се подхранва от няколко извора по направление Г. извор – Красен и отвежда водите си в язовира на с. Дрян (което вече не съществува), а от там – в Румъния. След като напусне нашата територия, вече в Румъния, водите на реката пропадат в земните недра. Именно тези извори дават основание за решението селото да носи името Изворово.

Горен извор (Горно Мусубей, Мусубей, Казашкото Мусубей)[редактиране | редактиране на кода]

В най-ранен писмен източник селището се споменава от 1526/27 г. В един списък на тимарите, на заими и спахии под № 267 е записано: „джамаатът Муси, от който се очаква приход от 400 акчета“.

Речник: джамаат (община, общност), тимари (основно феодално владение, носещо доход до 19.999 акчета), заамет – ленно владение с доход от 20000 до 99999 акчета Времето, когато селото се среща под това име, съвпада с началния период на турската колонизация на Североизточна България. През 16 век (1573) в турския данъчен регистър на овцевъдите (джелсбъкетаните) са записани 6 овчари от Мусубей. През 18 век в официални турски документи на 21 места селото е посочено с името Мусубей (горна махала). През 1873 г.(малко преди освобождението) селото спада към Хаджиоглу Пазарджишка кааза. Има 96 къщи мюсюлмански и е записано с името Мусубей. Старото име просъществува близо 4 века с малки видоизменения. В основата му стои винаги името на Муса, с добавки бей, беъ, Муса. Въз основа на тези варианти се предполага, че първият заселил се тук и дал името на селото е някой си Мусабей. Тъй като в съседство е селото Чифлик Мусубей, се предполага, че на това място са били къщите или сараите на бея, а в Чифлик Мусубей са се намирали стопанските сгради. Г. извор селото получава със заповед №2197 от 27.06.1942 г. Новото име няма връзка със старото. То се определя главно от наличието на извор на това място, намиращ се в най-горната част на долината с посока юг-север и поради течението, като най-висока точка дава името Г. извор. Първи заселници. Данни за изминалите години. 1928 г. построено училището. Наличието на джамия, църква, свещеници. Идването на липованските казаци-фамилия.

Долен извор (Долно Мусубей, Чифлик махле, Чифлик Мусубей)[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се че селото е възникнало едновременно със с. Мусубей (Г. извор), защото там са изградени къщите, сараите, дворците на този Муса бей, а стопанството му се намирало в Чершиите на с. Д. извор (чифлик Мусубей). През 15 век чифликът е бил ленно владение на бея, на местния феодал (феодално поземленно владение). През 1840 г. тук са заселени турци, известни като Къзълбаши (кюрди), а след 1864 г. се заселват и черкези, с което съвместно с чифлика се оформя и селото. По време на Руско-турската освободителна война (1877/1878) черкезите се изселват, а през 1892 г. казълбашите също се изселват, като отиват в Силистренско и Лудогорието. Там и сега личи концентрацията на турското население. През 1873 г. селото има 54 мюсюлмански къщи под името Чифлик. Това име в различни варианти просъществува около четири века, тясно свързано с името Мусабей. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено с. Чифлик Мусубей да се преименува в с. Долен извор. Новото име не е приемник на старото. В топологията на двете няма нищо общо. Новото име е дадено на основа главно на наличието на извори, намиращи се по долината и заедно с тези от Г. извор дават началото на малка река с посока юг-север. Понеже селото се намира след Г. извор по течението (в по-ниска точка) е дадено името Долен извор в противовес на Горен извор, което стои по високо. Името Д. извор селото носи до 1959 г. (в продължение на 17 години), след което е слято с Горен извор и Добромирци, като новото обединено село носи името Изворово.

Добромирци (Негрени)[редактиране | редактиране на кода]

До 1927 г. тук не е имало село. Това не означава, че на това място не е имало живот. Край селото има останки от тракийско селище. В землището му, както и в тези на другите две села има останки от много тракийски могили, канализация, наименования на местности. Тук между Добромирци и Белоклас е открита ръчичка на човек, изработена от слонова кост, която стиска малка топка. Находката е ценен археологически експонат в Националния музей в София. Добромирци е едно от селищата, изградени от румънските власти на празно място, голям дял за което имат местните от Д. извор жители, заставени да работят ангария (безплатен труд). С каруци и с труд биват пренесени камъни, дърва, цигли и др. строителни материали, за изграждане на новото село. В новото село румънските власти, с цел асимилация на българите, заселват предимно цинцари (куцовласи, а румъни) хора с тъмен цвят на кожата, поради което е наречено Негрени, в превод село от черни хора, Черново. Името било дадено от инженера, който изработил реплазационния план на селото. Това си твърдение обосновал с факта, че тук ще бъдат заселени хора с „черни души“, които не са за търпене. Думите му се потвърдили по късно. Новите съседи постоянно извършвали кражби и насилия над местното население. През 1940 г. тук са настанени преселници от Северна Добруджа. Тук те намират 154 дворни места и възприемат за 2 години (1942 г.) името Негрени. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено селото да се преименува Добромирци, чиито жители са преселници от с. Долен Добромир останало след 1940 г. в пределите на Румъния, в близост до границата и нашите села. Съществува като самостоятелно село до 1959 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]