Извор (Мъгленско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Извор
Ανάβρα
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина180 m

Извор (на гръцки: Ανάβρα, до 1926 година Ίσβορο, Исворо[1]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на 180 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен в южното подножие на планината Пиново между селата Тръстеник и Невор.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Извор е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Извор (Izvor) е посочено като село във Воденска каза със 70 къщи и 270 жители помаци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Извор живеят 70 българи християни.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) има 88 българи екзархисти.[5]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото с 30 жители.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското му население се изселва в България. В преброяването от 1913 година селото е регистрирано като напуснато.[2] В 1926 година селото е преименувано на Анавра.[2] В 1928 година селото е заличено и присъединено към съседното Фущани.[2][6]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 90. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  6. Φούστανη.