Извор (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Извор (Област Перник))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Извор
Централният площад на Извор с кметството в дясно
Централният площад на Извор с кметството в дясно
Общи данни
Население 548 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,119 km²
Надм. височина 683 m
Пощ. код 2415
Тел. код 07724
МПС код РК
ЕКАТТЕ 32384
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Извор
Мария Манова
(БСП)
Извор (Област Перник) в Общомедия

Изво̀р е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на югозапад от град Радомир в северното подножие на Конявско-Милевската планинска група. В близост до главния път София (50 км) - Кюстендил (39 км). Най-голямото село в южната част на Радомирската котловина. Съседни села: Кленовик (на изток), Дебели лаг (на запад), Углярци (на юг).

Името Извор идва от това, че в района му има много извори. Част от изворите са каптирани и захранват с питейна вода и съседни села. Най-голямата река течаща в землището на селото е Косматица с основен приток Негомийска река. Тя се влива в река Струма. На нея е изграден микроязовир "Извор". Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството, като главната част са частното и дребното земеделие. Има основи за развитието на туризъм, няколко паметника, църквата "Св.Троица" – реставрирана, манастира "Св. св. Петър и Павел" – в процес на реставрация, хижа "Момин кладенец" и хижа "Ведрица". До 1989 г.e развит първичният сектор на стопанството. Център на аграрно-промишлен комплекс. През 1980 е открит цех към завода за заваръчни машини "Кракра" – гр.Перник. Цехът е приватизиран в началото на 90-те, като e под името "МАЛОГАБАРИТНА ЗАВАРЪЧНА ТЕХНИКА" АД, с.Извор.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Извор е средищно селище в Мраката, древно име на хубавия Радомирски край, многократно опожаряван през Византийското и Османското владичество. Дълго време този район е потъвал в мрак и пълно безмълвие. В началото на 14 век, през Второто българско царство, отношенията между Сърбия и България рязко се влошават. Цар Михаил Шишман заточва жена си Ана Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, и между тях започва безсмислена война. Загинал в нея и самият Шишман. Част от Мраката е завладяна и войната завършва с подписването на мирен договор на 02.08.1330 г. в крепостта Извор, която става и гранична крепост между България и Сърбия. Село Извор се споменава в турски регистър от 1479 г. Около 1860 г. е основано килино училище. През 1955 г. към селото са пресъединини с. Търновец (отбелязано в турски документи от 1576 г., като Търнилофча, Търниловец) и с. Канджулица, сега гара Александър Димитров, през 1957 г. Териториално към селото принадлежат и вилна зона "Извор", махала "Пириница" и махала "Хладни клисури". До 1971 г. селото е било център на селищна система.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Цялото население е съставено от православни христяни. В селото има Манастир, който се казва "Св. св. Петър и Павел" и се намира на 2 км над селото в подножието на северните склонове на Конявска планина.

Кратка история на манастира "Св. св. Петър и Павел" със старото име Св.Дух

Кога е съграден манастирът, колко обитатели е имал и кога е разрушен, нищо се не знае.По разкопките личи, че е имало големи сгради с просторни дворове и много имоти, че всичко това е било заграбено и усвоено от един турчин и преобърнато на чифлик. До 1876 година съществували развалини от този манастир, само източната част от храма,(Св.Олтаръ); личела неразрушена-другитъ сгради около него са унищожени и опустошени-неизвъстно кога-отъ турците. Съвръменици отъ турското владичество разказватъ, че бегътъ забранявала на богомолцитъ да посъщаватъ тая свътиня, поругана отъ невърния агарянецъ.

В манастира са намерени плочи, които били разрушени.Но по-късно хората ги залепили и те били на Старобългарски.Но ги превели на Български и сега са в манастира

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметсво с. Извор
  • Читалище "Отец Паисий" разполагащо с библиотека, киносалон, зала за официални мероприятия.
  • Основно училище "Иван Вазов"
  • Поща
  • Селска здравна служба
  • Аптека
  • Селскостопанска аптека
  • Ветеринарна лечебница

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Манастир "Св. св. Петър и Павел" на 2 км от селото, който се реставрира.
  • Църква "Св.Троица" построена през 1860 г., със стенописи.
  • В местността "Градище" (развалини от тракийско селище) и пещера "Градището" – с.Извор (с дължина 31 метра).
  • Читалище "отец Паисий" основано през 1927. Развива активна дейност. Детски фолклорен ансабъл "Изворче", сурвакарска група.
  • ОУ "Иван Вазов" училището съществува от 1861 година
  • чешми с корита в местностите "Въртешките", "Влашки извор", "Изворието".
  • хижа "Момин кладенец" на 4 км от селото. Леглова база и хижар.
  • хижа "Ведрица" 12 км от селото и 8 км от хижа "Момин кладенец". Намира се в защитена вековна гора – местността "Колош". Там се намира растението ведрица(Fritilaria tenella L.), чието име носи. Посещението на хижата става след предваритерна заявка.
  • природната забележителност "Янкьовец" (находище на диви божури и вековна дъбова гора) – 1,45 ч. от хижа "Момин кладенец".
  • яз. Извор на р.Косматица e частен и не може да се практикува риболов

. До язовира се намира лесопарк "Дружба", на 1 км северозападно от с.Извор. Намира се на пътя София-Кюстендил-Скопие. Подходящ е за риболов. Зарибен е с бяла риба, мряна, скобар, клен и други сладководни риби. Посетителите на язовира могат да получат храна в хан “Хладни клисури” и механа "Рибарска среща", които се намират до шосето.

  • връх Колош (1314 м.) най-високия върх на Колош планина, която е част от Конявско-Милевската планинска група. Намира са на 2,30 ч. от хижа "Момин кладенец". При ясно време се открива панорамен изглед към планините Рила, Витоша, Голобърдо, Любаш планина и първенеца на Конявска планина – връх Виден (1487 м).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Партизански паметник в центъра на Извор

Отбелязва се историческата дата 9 септември. Отбелязва се петров ден с литургия на манастира, - Ежегодно празнуване на Великден с литургия в църквата "Св. Троица" и празник на площада на селото

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • хайдут Миленко, боен саратник на небезизвестния Ильо войвода жив изгорен от турците в съседното село, Кленовик.
  • Борис Бумбаров (1896-1959), български политик, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията
  • Борис Манов (1922-2009), български партизанин, генерал-майор

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Хаджи Кирил Христов "Манастирът Свети Дух край село Извор, Радомирско", 2008
  • Хаджи Кирил Христов „Хайдут Миленко и „Баши -Уста“ Михалко“, 2009

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]