Извор (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.
| Извор Извор | |
| — село — | |
 | |
  Извор | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 341 m |
| Население | 480 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Извор в Общомедия | |
Извор (на македонска литературна норма: Извор) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Азот югозападно от град Велес.
История[редактиране | редактиране на кода]
В ΧΙΧ век Извор е село в нахия Азот на Велешката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Извор (Izvor) е посочено като село с 36 домакинства и 164 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Изворъ има 407 жители, от които мнозинството 370 българи християни, 7 турци и 30 цигани.[3]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) живеят 472 българи екзархисти и 18 цигани.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 44 от 60 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През декември 1914 година местният жител Петре се удавя в река Вардар, за да се спаси от мъченията, на които го подлагат сръбските окупатори.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Извор (Izvor) като българско християнско село.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Спиро М. Койзеклиев от Щип е български кмет на Извор от 8 октомври 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Никола Йорд. Манов от Велес (22 юли 1943 – 17 август 1943).[9]
До административните промени от 2004 г. Извор е общински център на едноименна селска община, към която принадлежат още някоко околни села. Общината е изцяло присъединена към община Чашка.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Извор
Димитър Вълчев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[10]- Стойко Иванов (1883 – 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[11]
- Христо Изворски (1900 – 1933), български революционер от ВМРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298, 302.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 95
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
| |||||||||||
