Извор (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Извор
Πηγή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 158 m
Население 183 души (2001)

Ѝзвор[1] (на гръцки: Πηγή, Пиги, до 1921 година Ίσβορος, Изворос[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 183 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 6 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Извор е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изворъ е село в Гевгелийска каза със 190 жители българи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

По данни на Екзархията в 1910 година Извор е чифлигарско село с 28 семейства, 159 жители българи и една черква.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1928 година Извор е чисто бежанско село с 47 семейства и 180 жители бежанци.[8] Днес населението на селото се състои предимно от понтийски гърци, малко тракийци, власи и местни. Църквата, разположена на Коджадере, носи името „Свети Илия“.[9] В храма има икони на кулакийския зограф Николаос Константину.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Димитров
Родени в Извор
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Ичов (Тано Ичев), български революционер, деец на ВМОРО,[11] македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Изворски (1887 – 1928), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Зафир Танчев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Делев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Георгиев Делев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Колев Христов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Траев Радналиев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Дельов Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Димитров, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Macedonia.svg Тодор Симовски (1924 – 1998), историк от Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Николов Кючуков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Траянов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Апостол Петков,[15] убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Яно Митрев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  6. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Извор на сайта на Дем Боймица[неработеща препратка].
  10. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  11. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 954-9514-56-0
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 321.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  14. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
     Портал „Македония“         Портал „Македония