Извор (дем Пеония)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.
| Извор Πηγή | |
|---|---|
| — село — | |
  Извор  Извор  Извор | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 158 m |
| Население | 152 души (2011 г.) |
| Извор в Общомедия | |
Ѝзвор[1] (на гръцки: Πηγή, Пиги, до 1921 година Ίσβορος, Изворос[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 6 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Извор е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изворъ е село в Гевгелийска каза със 190 жители българи.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
По данни на Екзархията в 1910 година Извор е чифлигарско село с 28 семейства, 159 жители българи и една черква.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Извор има 22 къщи славяни християни.[8] В 1928 година Извор е чисто бежанско село с 47 семейства и 180 жители бежанци.[9] Днес населението на селото се състои предимно от понтийски гърци, малко тракийци, власи и местни. Църквата, разположена на Коджадере, носи името „Свети Илия“.[10] В храма има икони на кулакийския зограф Николаос Константину.[11]
- Преброявания
- 2001 година – 183 души
- 2011 година – 152 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Извор
Атанас Христов Николов (Тано Ичев, 1872 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО- Борис Изворски (1887 – 1928), български революционер, войвода на ВМРО
- Гоно Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Дельо Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Зафир Танчев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Лазар Делев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[12]
- Мито Георгиев Делев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Мито Колев Христов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Мито Траев Радналиев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[14]
- Стойко Дельов Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Стоян Димитров (? - 1925), български революционер от ВМОРО
- Тано Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[13]
Тодор Симовски (1924 – 1998), историк от Социалистическа република Македония- Христо Николов Кючуков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Христо Траянов (1882 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
- Яно Митрев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.147
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Извор на сайта на Дем Боймица[неработеща препратка].
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „