Изгаряне на книги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изгарянето на книги е обществена практика на масово унищожаване на информационни носители (книги, свитъци, съвременни носители - CD, грамофонни плочи и други). Обикновено се извършва публично и е мотивирана от морални, политически или религиозни съображения.

Исторически примери[редактиране | edit source]

Династия Цин[редактиране | edit source]

По време на Династията Цин през 212 г. пр.н.е. първият император на Китай Цин Шихуан организира унищожаване на писанията и избиване на философите, които не принадлежат към официално подкрепяната легитимистка философска школа.

По-късно привържениците на Конфуций възстановяват влиянието си (при династията Хан) и пропагандират акцията на Цин Шихуан като най-голямото престъпление в историята.

Всъщност действията на императора и съветника му Ли Ши, дал идеята за акцията, имат и друга страна — те са част от процеса на стандартизация на писмеността и образованието и позволяват на Китай да поддържа единно културно пространство, силна държава и развити технологии през следващите 22 века.

Късна античност[редактиране | edit source]

Появата и разпространението на християнството в края на Античността са съпътствани от религиозна нетърпимост и многобройни прояви на фанатизъм, резултатът от които е унищожаването на голямо количество антични книги и библиотеки.

През 392 г. Серапеумът, съдържащ част от библиотеката на Александрия, е разрушен и опожарен по заповед на патриарха на Египет Теофил. При този погром е убита една от последните ярки личности на Древността — Хипатия.

Ранно Средновековие[редактиране | edit source]

Тази епоха е характерна с постоянното възникване на религиозни разцепления (ереси), като възстановяването на църковното единство винаги е съпровождано с унищожаване на еретичната литература.

Светата инквизиция[редактиране | edit source]

През 80-те години на 15 век инквизиторът Томас де Торквемада организира изгарянето на нехристиянската литература в Испания, по-специално еврейският религиозен сборник Талмуда.

След отвоюването през 1492 г. на Гранада от маврите инквизиторите унищожават и арабските книги. Обединена Испания на Фердинанд Арагонски става първата тоталитарна държава, опитваща се да контролира съзнанието и мислите на поданниците си.

Нацистка Германия[редактиране | edit source]

Bundesarchiv Bild 183-30858-001, Berlin, Bücherverbrennung.jpg

Писателят Хайнрих Хайне пише още през 1821 г. „Там където изгарят книги, изгарят накрая и хора.“ (Dort, wo man Bücher verbrennt, verbrennt man am Ende auch Menschen). От 10 май до 21 юни 1933 г. в Берлин и други немски градове са изгорени публично книгите на еврейски автори и произведения, определяни като "негермански".

Съветският лагер[редактиране | edit source]

За разлика от предишните, 20 век в историята на човечеството достига своеобразна кулминация в унищожението не на еретическа литература, а с унищожаване на книги с предходни велики достижения на човешката мисъл чрез наложената цензура в страните от т.нар. Съветски блок след Октомврийската революция в Русия.

За разлика от средновековните публични изгаряния на еретически произведения при инквизицията, които се правят публично, явно и тържествено и чиято цел е да ги низвергне, анатемоса и разобличи, приковавайки авторите им на позорния стълб, то комунистическата цензура се извършва скрито, тайно и посредством конспиративни методи, явно поради "терзанията на мисълта" на извършителите. От съветския Главлит и българския му по-малък събрат Главлит след деветосептемврийския преврат се унищожава всякаква литература, която по един или друг начин би могла да застраши наложената с терор диктатура на пролетариата. Комунистическата цензура достига до куриозни практики при които на унищожаване са подложени дори книги за деца.

Бившият Съветски съюз и другите социалистически държави основно практикуват претопяване на книги, които се смятат за отклоняващи се от идеологическата линия. В изпълнение на тази политика в България са унищожени "Люти чушки" на Радой Ралин, "Фашизмът" на Желю Желев (книгата е горена и от политически противници на автора по времето, когато той е президент след 1989 г. в знак на възмущение), и пр.

Използване в литературата[редактиране | edit source]

В романа 451 градуса по Фаренхайт е описано общество, където изгарянето на книгите е официална политика.

Много антиутопии описват подобни социални практики на манипулиране или унищожаване на информация.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]