Изгонване на търговците от храма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изгонването на търговците от храма е епизод от живота на Исус Христос, описан в Евангелията.

Смисъл[редактиране | редактиране на кода]

Изгонване на търговците от храма - Ел Греко (1570)

Описаният случай е един епизод от земния живот на Исус Христос. На празника Пасха в Йерусалим евреите от близки и далечни земи, идващи на поклонение, са били задължени според юдейската религия да дадат лептата си за храма, принасяйки като жертвоприношение в името на бога нещо ценно, обикновено агне. За да принесат жертвата си в името на Яхве, поклониците ползват услугите на среброменителите и продавачите на жертвени животни и всички необходими атрибути за жертвоприношението, които са разположени на специални пейки при подходите към храма.

Евангелията предават, че след влизането на Исус в Йерусалим, отива направо в храма, и виждайки на площадката пред него търговците ги гони оттам прекатурвайки масите на среброменителите, и столовете на ония, които продават гълъби, казвайки им (според евангелиятата) "Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп разбойници".[източник? (Поискан преди 11 дни)]

Йерусалмския храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмът на Исус е Втория Йерусалимски храм. По него време Соломоновия храм е отдавнашна история. Съществена е и разликата между първия и втория храм, с изключение на външността, Светая Светих във Втория представлява една празна стая напълно необзаведена.[източник? (Поискан преди 11 дни)] В Първия Йерусалимски храм в Светая Светих се съхранявал ковчегът на завета (кивота), заобиколен от два херувима.[1] След превземането на Йерусалим от Навуходоносор преди 6 века по него време, ковчегът за времето на Исус е безвъзвратно загубен за евреите. Отделно от това, Ирод Велики като идумеинян и римско протеже с цел да спечели народната любов преприема голямо и мащабно разширяване и разкрасяване на Втория храм. По времето на Исус храмът е изглеждал внушително, представлявайки една от най-големите сгради в света. Контрастът с празната вътрешна и най-свещена негова част е още по-умопомрачителен.[източник? (Поискан преди 11 дни)]Есеите с растяща настойчивост призовават свещениците да водят по-сдържан живот, храмът да не се кичи с такъв разкош, приносите от диаспората да са по-скромни, да се строи по-умерено, като се проявява повече солидарност спрямо бедните.[2] Еврейските селски стопани в Ерец Израел дължали многобройни земеделски приноси на храма всяка година (първите плодове, първородните животни), а трябвало да се дава и втори десятък за бедните или на ротационен принцип да бъде изконсумиран в Йерусалим.[3]

Легитимност[редактиране | редактиране на кода]

"Помпей в Светая Светих". Картина на Жан Фуке (на картината са изобразени възмутени, потресени и натръшкали се от светотатството евреи, които се укротяват от римските легионери)

Евреите се чувствали явно в собствена среда сред народите на древния Близък изток, но през елинистичния период се откроили като различен народ във все по-елинизиращия се тогавашен древен свят.[4]

Послеслов[редактиране | редактиране на кода]

Римският плебс бил зарадван от Флавиите с неизброимо множество разхвърляни по улиците на Вечния град монети от Втория храм.[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 308, т.9. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 75. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  3. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 147-148. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  4. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 59-60. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  5. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 80. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.