Изида (завод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Изида.

„Изида“
Българско акционерно индустриално дружество „Изида“ в Новоселци, 1912 г.
Българско акционерно индустриално дружество „Изида“ в Новоселци, 1912 г.
Индустрия фаянсови и порцеланови изделия
Основана 1894 г.
Основател „Георги Мимиди и съдружие“ АД
Закрита 2000-те години
Седалище Гара Елин Пелин, Флаг на България България
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6258° с. ш. 23.5856° и. д.
Местонахождение в България
„Изида“ в Общомедия

„Изида“ е бивш завод за производство на фаянсови и порцеланови изделия в гара Елин Пелин.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1894 г. на гара Новоселци е създадена първата керамична фабрика в България от анонимно акционерно дружество „Георги Мимиди и съдружие“. Първите големи поръчки на фабриката са от 1898 г., когато банкерската къща „Марков и Калъпов“ прави поръчка за канализационни тръби и гранитни павета за благоустройството на София. Тогава е основано Българското акционерно индустриално керамично дружество „Изида“ в София от съдружниците на дружеството. Първоначалният капитал на дружеството възлиза на 1 000 000 златни лева, през 1919 г. той е 5 000 000 лева, през 1927 г. – 10 000 000 лева[1], а през 1947 г. – 17 000 000 лева, разпределени в 160 000 акции.[2]

Дружеството доставя клинкерови (жълти) павета от Будапеща, с които са павирани 70 000 m2 в центъра на София. След 1906 г. произвежда над 5 000 000 тухли за построяването на храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София. По това време са електрифицирани цеховете и е изградена 10-километрова въжена линия до залежите от глина в Чукурово, а дружеството внася в България първите товарни камиони.[2]

Фабрика „Изида“, началото на XX век

За работниците са построени общежития, които са разделени от фабриката със зелен парков пояс от брези, ели и борове. Фабриката разполага с фурна за хляб, просторна столова, ферма с коне, крави и овце, земеделско стопанство и овощна градина. След 1908 г. се открива начално училище, кооперация и читалище.[2]

След 1912 г. започва производство на цветна фасадна керамика и подови теракотени плочки. С тях са облицовани стените и подовете на Софийския университет, Синодалната палата, Централната минерална баня в София. През 1920-те години започва да се произвеждат и електроизолационни порцеланови тела за високо и ниско напрежение.[1]

Фабриката е национализирана на 23 ноември 1947 г. В 1959 г. е пуснат в експлоатация цех за производство на порцелан, а през 1965 г. и за фаянс. След това прераства в завод, който през 1989 г. е преобразуван в държавна фирма, а през 1993 г. става държавно акционерно дружество. През 1997 – 1998 г. дружеството е приватизирано от Николай Банев чрез фонда „АКБ Форес[1] и в последствие фалирано. Част от сградите са разрушени, а оборудването продадено за скрап.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Предприятие „Изида“ е носител на отличия от световните изложения в Париж през 1900 г., в Сейнт Луис през 1904 г., в Лион през 1906 г. и в Лондон през 1907 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2107.
  2. а б в г д Панков, Драго. Фабрика „Изида“. // offnews.bg, 25 март 2014 г. Посетен на 12 септември 2017 г. (на български)