Изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Изкуствовед)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Изкуство.

По часовниковата стрелка горе вляво: автопортрет на Винсент ван Гог; древна женска фигура на племето чокве; детайл от Раждането на Венера от Сандро Ботичели; и един образ на окинавски лъв (шиза).

Изкуството е разнообразна гама от човешки дейности за създаване на визуални, слухови или изпълнителни произведения на изкуството, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд[1]. В най-общата си форма тези дейности включват създаването на произведения на изкуството, критика към вида изкуство, изучаването на историята на изкуството и естетическото разпространение на изкуството.

Най-старата документирана форма на изкуство е изобразителното изкуство, което включва създаването на изображения и обекти в области като живопис, скулптура, графика, фотография и други визуални медии.

Архитектурата е едно от визуалните изкуства заедно с декоративното изкуство и рекламата [3],при които се създават творби, където практическото им прилагане е от съществено значение, където те не са част от картина. Например музиката, театъра, филмите, танците и други сценични изкуства заедно с литературата и други медии, като например интерактивни медии са включени в по-широкото определение за изкуство и за сбор от изкуства[2]. До 17 век изкуството е всяко човешко умение или майсторство и не се отличава от занаятите и науките.

След 17 век, където естетическата била от първостепенно значение, художествените изкуства са отделени и се отличават от придобитите умения на човека като цяло, като декоративното или приложното изкуство.

Изкуството е мимезис (образ на реалността), писмено (разказ), израз, комуникация на емоции заедно с други качества. По време на Романтизма изкуството се възприема като „специална способност на човешкия ум да отделен по религия и наука“[3].

Въпреки че определението за това, какво е изкуство се оспорва[4][5][6]и се е променило с течение на времето, общите описания споменават идеята за творчески и технически умения, произтичащи от човешкия индивид[7] и творчество.

Естеството на изкуството и свързаните с него понятия, като творчество и тълкуване се изследват в философски отрасъл, познат като естетика[8].

Ролята на изобразителното изкуство в света[редактиране | редактиране на кода]

Руандска бутилка от 20-ти век. Художествените произведения имат и практична функция, в допълнение към тяхната декоративна стойност.

В перспективата на историята на изкуството[9] художествените творби са съществували почти толкова дълго, колкото човечеството: от ранното прaисторическо изкуство до съвременното изкуство[10].

Няколко диалога на Платон разглеждат въпросите за изкуството: Сократ казва, че поезията е вдъхновена от музите и не е рационална. Той одобрява и други форми на божествена лудост (пиянство, еротика и сън) във Федър (265а-в), и все пак в Република счита за незаконни смеха и изкуството на Омир. В Йоан Сократ не дава намек за неодобрението на Омир, което той изразява в Републиката. Диалогът Йон на Платон разкрива, че Омировата Илиада е била важна в древногръцкия свят, толкова колкото Библията днес е важна за човека в съвременния християнски свят:"като боговдъхновено литературно изкуство, което може да осигури морални напътствия, дори и само то да бъде с правилно тълкувание".

По отношение на литературното изкуство и музикални изкуства, Аристотел смята, че епическата поезия, трагедия, комедия, хвалебствената поезия и музиката са миметични и имитативни изкуства, всяко от което имитира среда, обект и начин[11]. Например, музиката имитира чрез инструментите природните ритъм и хармония, където танца имитира ритъм, а поезията – езика. Формите на изкуството също се различават според предмета на имитация. Комедията, например е драматична имитация на мъже, където са представени хора по-силни от такива с по-обикновен нрав, а трагедията имитира мъже, които са по-силно конфликтни от обикновените мъже. Формите се различават и по начина им на имитация – чрез разказ или характер, чрез промяна или без промяна, чрез драма или без драма[12]. Аристотел счита, че имитацията е естествена за човечеството и е едно от предимствата на човечеството над животните[13].

Изящното изкуство е умение, използвано за изразяване на творчеството на художника и за ангажиране на естетическата чувствителност на аудиторията, а и за привличане вниманието на публиката към по-изтънчено и по-фино произведение на изкуството.

В този естетичен, втори смисъл думата изкуство се отнася за няколко неща: (i) изследване на творческо умение, (ii) процес на използване на творческите умения, (iii) продукт на творческото умение, и (iv) опита на аудиторията с уменията на творчеството. Креативните изкуства (които разглеждат изкуство като дисциплина) са колекция от дисциплини, които произвеждат произведения на изкуството, които произтичат от вътрешния човешки стремеж и изразяват послание, настроение и имат символика за възприемащия да ги тълкува. Изкуството е нещо, което стимулира мислите, емоциите, вярванията или идеите на индивида чрез сетивата. Произведения на изкуството могат да бъдат направени изрично за тази цел и са тълкувани въз основа на изображения и предмети. За някои учени, като Кант науката и изкуството се различават помежду си, като науката е представлява областта на знанието, а изкуството представлява областта на свободата на художественото изразяване.

Ако творческото умението се използва по общ и практичен начин, хората го считат за занаят, а не за изкуство. Също така, ако умението се използва по търговски и промишлен начин, то то е изкуство на търговията, а не изобразително изкуство. От друга страна, занаята и дизайна понякога се считат за приложно изкуство. Някои почитатели на изкуството твърдят, че разликата между изобразителното изкуство и приложното изкуство е свързана повече със стойностните преценки за него, отколкото с конкретна определена разлика[14]. Въпреки това, дори изобразителното изкуство се цели извън чистото творчество и самоизразяване. Целта на произведенията на изкуството е споделянето на идеи, както се случва при политическо, духовно и философско мотивирано изкуство, а също и да се създаде усещане за красота (вижте естетика). Също така и да изследва естеството на възприятието за удоволствие и да генерира силни емоции. Целта може и да е несъществуваща.

Природата на изкуството е описана от философа Ричард Уолхайм като "един от най-неуловимите традиционни проблеми на човешката култура"[15]. Изкуството е определено като средство за изразяване или общуване на емоции и идеи, за изследване и оценяване на формални елементи заради самите тях като мимезис или представителство. Изкуството като мимезис има дълбоки корени във философията на Аристотел [16]. Лео Толстой определя изкуството като директно средство за общуване на един човек с друг. Бенедето Кроче и Р.Д.Колингруд разширяват идеала за изкуство, защото според тях то изразява емоции и по същество то съществува в ума на създателя му[17][18]. Теорията на изкуството като форма има своите корени във философията на Емануел Кант и е разработена в началото на 20 век от Роджър Фрай и Клайв Бел. По-късно мислители, повлияни от Мартин Хайдегер, тълкуват изкуството като средство, чрез който дадена общност развива за себе си свой начин за себеизразяване и интерпретация[19].

История на изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите форми на изкуство, достигнали до наше време са малки статуетки и рисунки по камъни и пещери от времето на Палеолита, преди около 40 000 години. Те представляват предимно ловни сцени и сцени от ежедневието. Тъй като отсъстват писмени документи от това време, е трудно да се дефинира и интерпретира значението на този вид изкуство.

Антично изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Периодът на античното изкуство включва изкуството на 6-те велики цивилизации: Египет, Месопотамия, Гърция, Рим, Индия и Китай. Всяка една от тях разработва свой уникален стил. Много от тези произведения са се запазили до наши дни. Също така поради съществуването на писменост в този период, за първи път е документирано как работят артистите.

Египет[редактиране | редактиране на кода]

Рисунка на фараон, Древен Египет

Поради силно религиозната същност на древноегипетското изкуство, то представя основно богове, богини и фараони (които също са се считали за богове).[20]. То се характеризира със строг ред. Линиите са ясни и обикновени, а формите изчистени и прости. Използват се хоризонтални и вертикални линии за да се постигнат верните пропорции и ред. За отбелязване на социалната йерархия се използва размера на фигурите, те са по-големи за стоящите по-високо в йерархията. Изкуството на Египет употребява също така символизъм, особено в цветовете. Синьото и зеленото символизират река Нил и живота. Жълтото е за Ра – богът на слънцето, а червеното е олицетворение на власт и сила. Освен това лицата на мъжете са се изобразявали с по-тъмен цвят, а на жените с по-светъл. Цветовете са се запазили значително добре през вековете поради сухия климат на Египет. Животните също имат символично значение.

Месопотамия[редактиране | редактиране на кода]

Месопотамия много често е считана за люлка на цивилизацията. В нейните граници се раждат и развиват едни от най-известните антични цивилизации, оставили писменост и изкуство. Шумерите например (считани за една от първите цивилизации) се занимават с грънчарство и бижутерия. Във Вавилон започват да използват плочки и тухли като градивен материал най-вече поради изобилието на глина. Асирийците изработват изящна бижутерия от мед и злато, както и различни статуетки и съдове от порцелан и стъкло. Персийците строят най-вече палати и предмети, изработени от метал.

Индия[редактиране | редактиране на кода]

Планирането и строежа на градовете е свидетелство за силно развита култура и дълбоко разбиране на понятието пространство в архитектурата. Различни предмети на изкуството показват, че индийците са познавали анатомията на човешкото тяло. Индийското изкуство е много своеобразно и специфично.

Китай[редактиране | редактиране на кода]

През бронзовата епоха са изработени множество артистични предмети от бронз за практически нужди, но също така и за религиозни ритуали. Китайското изкуство и промените в него се свързват с царуването на отделните династии. Една от най-големите забележителности на древен Китай остава Теракотената армия, която представлява ансамбъл от 8 099 индивидуални статуи в действителен размер. Освен статуи на войни могат да се видят такива и на коне, карети, лъкове.

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-древните цивилизации е Минойската цивилизация, зародила се на остров Крит. Хората от тази епоха са изработвали красива керамика и стенописи. Известни са и с маските от злато. Находките от Микена свидетелстват, че голяма част от това изкуство е взаимствано от Минойското. Ярък пример е известната маска на Агамемнон.

Принципно, античното гръцко изкуство се състои от 3 периода: архаичен период, класика и елинизъм. Това, което е достигнало до нас са различните видове глинени съдове, архитектурни забележителности и статуи.

Рим[редактиране | редактиране на кода]

Древноримското изкуство започва като имитация на древногръцкото. Основните форми са архитектура, рисуване, скулптура и мозайка. Много от техните красиви мозайки са се запазили и до днес. Те също така изработват бижутерия и малки фигурки от стъкло и глина.[21]

Западно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Западно изкуство се нарича изкуството основно на Европа и някои други части на света с предимно европейско влияние. То обхваща огромен период от време и много различни жанрове – музика, литература, живопис, скулптура, архитектура, балет, театър, кино. Във византийското и готическото изкуство на средновековието влиянието на църквата, която настоява на изображението на библейската истина. Не се счита за нужно да се изобразява действителността и материалния свят. Лицата по рисунките обикновено са бледи, изпити, неизразителни. С раждането на Ренесанса изкуството се връща към живот с пространствени фигури и пейзажи. Разделя се на няколко основни периода, макар те да се припокриват и смесват един с друг в много от случаите.[22]

Източно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Голямата вълна край Канагава – Хокусай

Под източно изкуство се разбира изкуството на Далечния изток, по-специално Китай, Индия, Япония, Лаос, Виетнам и Корея. То е повлияно от голямо разнообразие на култури и религии.

Източното изкуство като правило е близко до средновековното западно изкуство. То е израз на стремежа за красота и вътрешния ритъм на живот. От трите основни метода на художествен израз – линия, форма и маса – източното изкуство използва предимно масата.[23]. Характерно за това изкуство е че използва контури (нещо подобно на анимацията в наше време) и не отразява играта, пречупването и отражението на светлината. Обикновено основният цвят е монотонен, без нюанси и светлосенки. Но от друга страна то държи първенство по богатство и разнообразие от орнаменти. Колоритът в източното изкуство е условен, а в западното – естествен.

Съвременно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно изкуство е изкуството, което се прави в настоящето. Разбира се, с течение на времето настоящето става минало и с това се променя съдържанието на думата съвременно изкуство. Някои считат за съвременно изкуството след Втората световна война, но други считат, че това определение е остаряло и за съвременно трябва да се счита изкуството след 1970 година. Седемдесетте години на ХХ век са избрани за отправна точка поради драстичните промени в културния и политически живот и възникването на постмодернизма.

Изящно изкуство и пластично изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Разграничението на изящно и пластично изкуство се установява окончателно в средата на 18 век. Изящното изкуство обхваща графиката, скулптурата , живописта и мозайката от изобразителните изкуства, а в общ изкуствоведски план – още музиката, поезията, красноречието и танца. Пластичното изкуство обхваща архитектурата, приложното изкуство, декоративното изкуство, дизайна и неконвенционалните форми на изкуство.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Art: definition"
  2. „Art, n. 1“. OED Online. December 2011. Oxford University Press. [1]
  3. Gombrich, Ernst. (2005). "Press statement on The Story of Art". The Gombrich Archive. Archived from the original on 6 October 200
  4. Stephen Davies (1991). Definitions of Art. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-9794-0.
  5. Robert Stecker (1997). Artworks: Definition, Meaning, Value. Pennsylvania State University Press. ISBN 978-0-271-01596-5.
  6. Noël Carroll, ed. (2000). Theories of Art Today. University of Wisconsin Press. ISBN 978-0-299-16354-9.
  7. Dr. Robert J. Belton. "What Is Art?"
  8. Kennick, William ed. and W. E. Kennick, Art and philosophy: readings in aesthetics New York: St. Martin's Press, 1979, pp. xi–xiii. ISBN 0-312-05391-6.
  9. "art". Encyclopædia Britannica.
  10. мн. изкуства, ср.
    1. Само ед. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Интересувам се от изкуство. Хората имат нужда от изкуство. Изкуство на образи и цветове.
    2. Един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства. Театрално изкуство. Киноизкуство. От всички изкуства най-много обича музиката.
    3. Само ед. Изключително майсторство, владеене на някаква дейност. Голямо изкуство е кулинарията. Изкуство на превода.
  11. Aristotle, Poetics I 1447a
  12. Aristotle, Poetics III
  13. Aristotle, Poetics IV
  14. David Novitz, The Boundaries of Art, 1992
  15. Richard Wollheim, Art and its objects, p. 1, 2nd ed., 1980, Cambridge University Press, ISBN 0-521-29706-0
  16. Jerrold Levinson, The Oxford Handbook of Aesthetics, Oxford University Press, 2003, p. 5. ISBN 0-19-927945-4
  17. Jerrold Levinson, The Oxford Handbook of Aesthetics, Oxford University Press, 2003, p. 16. ISBN 0-19-927945-4
  18. R.G. Collingwood's view, expressed in The Principles of Art, is considered in Wollheim, op. cit. 1980 pp. 36–43
  19. Martin Heidegger, "The Origin of the Work of Art", in Poetry, Language, Thought, (Harper Perennial, 2001). See also Maurice Merleau-Ponty, "Cézanne's Doubt" in The Merleau-Ponty Aesthetics Reader, Galen Johnson and Michael Smith (eds), (Northwestern University Press, 1994) and John Russon, Bearing Witness to Epiphany, (State University of New York Press, 2009).
  20. http://findarticles.com/p/articles/mi_m1026/is_n3_v154/ai_21146424
  21. Toynbee, J. M. C.. Roman Art. // The Classical Review 21 (3). December 1971. с. 439 – 442.
  22. James J. Sheehan, „Art and Its Publics, c. 1800,“ United and Diversity in European Culture c. 1800, ed. Tim Blanning and Hagen Schulze (New York: Oxford University Press, 2006), 5 – 18.
  23. Източно и западно изкуство Николай Райнов