Изкуството да слушаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Изкуството да слушаш (на английски: The Art of Listening) е книга от 1994 г. на немския психоаналитик Ерих Фром. Книгата е издадена след смъртта на автора (1980) от носителя на литературното му наследство Райнер Функ. На български език е издадена за първи път през 2004 г. от издателство "Захарий Стоянов". Тази книга представя общите рамки на начина по който автора лекува пациентите си. Според Функ методът на Фром "се характеризира не с някакви разтеглени теории и абстракции, нито пък с диференциално-диагностични "изнасилвания" на "материала от пациента", а по-скоро с неговата способност за индивидуално и независимо възприемане на основните проблеми на човека[1]".

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

  • Предговор
  1. Факторите, водещи до промяна на пациента в аналитичното лечение
    1. Лекуващите фактори според Зигмунд Фройд и моят критически анализ
    2. Доброкачествени и злокачествени неврози – заедно с историята на един случай на доброкачествена невроза
    3. Конституционните и други фактори, способстващи лечението
  2. Терапевтични аспекти на психоанализата
    1. Какво е психоанализа?
    2. Предпоставки за терапевтичното лечение
    3. Фактори, които водят до терапевтичен ефект
    4. Относно терапевтичната връзка
    5. Функции и методи на психоаналитичния процес
    6. Кристиане: Историята на един случай заедно с бележките относно терапевтичния метод и разбирането на сънищата
    7. Специфични методи за лечение на съвременния тип неврози
    8. Психоаналитичната "техника", или изкуството да слушаш
  • Библиография
  • Послеслов на преводача: За приноса на Ерих Фром към психоанализата

Книгата[редактиране | редактиране на кода]

  • Ерих Фром, Изкуството да слушаш, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, ISBN 954-739-427-4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ерих Фром, Изкуството да слушаш, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, стр. 9