Изкуство на Византия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Византийското изкуство е историко-регионален тип изкуство, входящ в историческия тип средновековно изкуство. То е съвкупност от различни ромейски изкуства, обединени под общо название. Византийското изкуство е силно повлияно от православните и християнските норми и влияе върху развитието на българското средновековно изкуство.[1]


Византийска мозайка (V век) от Големия дворец в Константинопол

Периоди[редактиране | редактиране на кода]

Свети Георги с атрибути на Димитър Солунски (мозайка базилика Св. Димитър, VII век)

Раннохристиянски период[редактиране | редактиране на кода]

  • Раннохристиянски период (предвизантийска култура, 1-3 век)[2]

Ранновизантийски период[редактиране | редактиране на кода]

архитектура – храм Света София[редактиране | редактиране на кода]

мозайки от Големия дворец в Константинопол[редактиране | редактиране на кода]

Мозайката от пода на Големия дворец представлява случайно оцелели фрагменти от светското изкуство, процъфтяващо при двора на византийските императори. По мозайките може да се състави само частична представа за богатството и блясъка на това изкуство. От църковната живопис от V век на земята на Константинопол не е открито нито едно произведение. [4]

Мозайки в Равена[редактиране | редактиране на кода]

Кавалетни икони- Енкаустика[редактиране | редактиране на кода]

Сред иконите на VI–VII век с най-добро качество са иконите, изпълнени с енкаустична техника, която е наследена от христианските художници от античните майстори. Няколко такива икони може да бъдат отнесени още към VI век. Това са „Апостол Петър“ и „Богородица с младенеца и светии Теодор и Георги“ от синайски манастир „Св. Екатерина“, а така също и „Богородица с младенеца“ и „Йоан Предтеча“ от Музей за западно и източно изкуство в Киев. Всички са изписани в свободен живописен маниер. В трактовката на сочни форми се чувства жива връзка с античното изкуство.

На синайските икони зад фигурите са изобразени ниши, имитиращи олтарни апсиди, така иконния образ не се откъсва от реалното архитектурно обкръжение. Иконата на Богородица и светците Теодор и Георги е заимствана от монументална композиция, украсяваща върха на апсида. Но това, което в църквата е разгърнато на широко, на иконата е заключено в тесен правоъгълник. Високото качество на рисунъка и чисто византийски облекла на светците дават аргумент да се счита, че синайските икони са от константинополската школа. С тази школа са свързани по стил иконата на Богородицата от Киев и иконата на апостол Петър от Синай.

Иконата на Предтечата заема особено място. Тя се отличава със своя реализъм. Особено изразително е лицето на Йоан Предтеча. Не е изключено, това да е работа на александрийски майстор.

Иконоборчески период[редактиране | редактиране на кода]

Кръстът в нартекса, типичен пример за иконоборческо изкуство

През VIII - началото на IX век император Лъв III (717 - 741), основател на Исаврийската династия издава Едикт за забраната на иконите. Този период получава названието „Тъмно време“ – по аналогия със сходното развитие в Западна Европа.

Македонски ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

  • Периодът на Македонски ренесанс е (867 – 1056). Прието е да се счита за класическия период на византийското изкуство. През 11 век е достигнат най-големият разцвет.

мозайки от храм Света София[редактиране | редактиране на кода]

Комнинов период[редактиране | редактиране на кода]

Това е период на консервантизъм при императорите от династия Комнини (1081 – 1185).От друга страна, Комнините са покровители на изкуството, и при тяхната поддръжка византийските художници рисуват по емоционални образи. Във втората половина на XI век при иконописа аскетизма се сменя с класическата форма и хармоничност на образа. Появява се и ново течение, склонно да наруши класическата уравновесеност и хармония в посока на спиритуализация на образа — т. н. „комнинов маниеризъм“.

През втората половина на XI век възникват знаменитите мозайки в Дафни. Те са свързани с традициите на късномакедонското изкуство, като се подчиняват на същата декоративна схема, както и мозайките от първата половина на XI век. В купола е представен Христос Пантократор, в барабана шестнадесет пророка, в апсидата седящата на трон Богородица, в страничните стенни ниши фигури на стоящи архангели, в жертвеника Йоан Кръстител с Аарон и Захарий, в диаконника св. Николай с Григорий Агригентски и Григорий Чудотворец. Горните части на стените на трансепта са запълнени със сцени от живота на Христос и Мария, разгърнати по движението на часовниковата стрелка. Изходна точка се явява сцената на Рождеството на Богородица в северния трансепт, след това следват Благовещение и Рождество Христово, Поклонението на влъхвите и Сретение в южния трансепт, Кръщение и Преображение, Възкресение на Лазар в северния трансепт. Оттук продължава на по-ниско ниво отново обхождащи наоса в кръгово направление - Влизане в Йерусалим, Разпятие, Слизане в ада и Уверението на Тома в северния и южния трансепт. Над входната врата е изобразено Успение, а в южната част на притвора сцени от живота на Мария: Моление на Ана, Благовестяване на Йоаким, Благовещение на свещениците, Въведение в храм. В северната част на притвора са поместени отделни сцени от живота на Христа: Целувката на Юда, Умиване на краката, Тайната вечеря. Сводовете и стените са украсени също и с многочислени фигури на старозаветни персонажи и бащите на църквата, полуфигури на мъченици и други светци.[5]

Палеологов ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Периодът на Палеологов ренесанс е възраждане на елинистичните традиции (1261 – 1453). В тази епоха скъпо струващата мозайка все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построена и украсена знаменитата църква „Хора“, като нейната мозайка и фрески се смятат за автентичен паметник от Палеологовата епоха.

Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към апокрифните Евангелия (тези неприети от официалната църква)[6].

Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе Теофан Грък.

Мозайката „Дейсис“ е създадена по време на управлението на Палеолозите.[7]

Иконопис[редактиране | редактиране на кода]

Владимировска икона (начало XII век, Константинопол)

Иконописът във Византийската империя е крупно художествено явление в източнохристиянския свят. Византийската художествена култура става родоначалник на няколко национални култури (например, Древноруската), но също оказва влияние на иконописа на другите православни страни: Сърбия, България, Македония, Русия, Грузия, Сирия, Палестина, Египет. Така под влияние на Византия се намира и културата на Италия, и особено Венеция.[8]

Важно значение за тези страни имат не само византийските иконографии, но и възникващите във Византия на нови стилистически течения.

Костюм и мода във Византия[редактиране | редактиране на кода]

Декоративно-приложно искуство[редактиране | редактиране на кода]

Корона на Константин IX Мономах, XI век

Наред с резбарството процъфтява обработката метала, която се изпълнява чрез ковани или лети произведения с умерен релеф.[9] Византийските художници правят на медната повърхност само контур като слагат в него друг метал, сребро или злато. Такъв способ се използва при украсата на престолите, обкови за Евангелия, реликварии за мощи и т. н.[10].

Особено изкусни са византийските майстора с емайлираните изделия. Великолепен образец на византийското емайлово дело, представлява знаменитата Pala d’oro (златен олтар) - малък иконостас с миниатюри, украсяващ главния олтар във венецианската църква „Св. Марко“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всеобщая история искусств. Искусство Византии
  2. Колпакова Г. С. Искусство Византии. Ранний и средний периоды. – СПб.: Азбука-классика, 2005.
  3. Отто Демус. Мозаики византийских храмов
  4. Лазарев В. Н. История византийской живописи,с. 31
  5. Лазарев В. Н. История византийской живописи
  6. История Византии (Культурный аспект) / Искусство Византии / Византия – культура, история и искусство
  7. Димов, Г. Културните и политически взаимоотношения между Византийската империя и кралство Англия през XI-XII век. – В: История, год. XX, кн. 5, 2012, 395-408.
  8. Лазарев В. Н. История византийской живописи
  9. Димов, Г. Ранновизантийско сребърно блюдо от с. Светлен (Поповско) – В: Сборник с доклади от VIII национална научна конференция на тема "Поломието – находки, събития и личности" ИМ Попово, В. Търново, 2016, 741-760.
  10. Медиаэнциклопедия ИЗО. РАННЕХРИСТИАНСКОЕ II-IV вв. //