Изкълчване (медицина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Изкълчване.

Изкълчване
Ankledislocation.JPG
Класификация и външни ресурси
Специалност спешна медицина
МКБ-10 T14.3
МКБ-9 930
Мед. рубрики MeSH D004204
Изкълчване (медицина) в Общомедия
Изкълчен показалец и рентгенова снимка на същия.

Изкълчването (също луксация; на латински: Dyslocatio, -onis) е увреждане на ставите, което се характеризира с трайно и значително (над 1/4) разместване на ставните повърхности спрямо нормалното им положение.[1] Частичното изкълчване е познато като сублуксация. Изкълчванията често се причиняват от внезапни травми по ставата, например вследствие на удар или падане. Изкълчването може да причини щети по околните сухожилия, мускули и нерви.[2] Луксация може да настъпи при всяка голяма (рамо, коляно) или малка става (пръсти на ръцете и краката). Едно от най-често срещаните изкълчвания е това на рамото.[1]

Според своята етиология, изкълчванията са два основни вида:

  1. Травматични – настъпват при свръхнатоварване на ставите или при резки натоварвания в нехарактерна за ставата посока;
  2. Симптоматични – настъпват при леки или умерено тежки натоварвания на патологично изменени стави. В тези случаи изкълчването се проявява като клиничен признак на вече съществуващо заболяване – дисплазия, увреждания на ставните връзки и/или ставните капсули, и други.

Клиничните признаци на изкълчването са:[1]

  • рязка, силна и непрекъсната болка, която се усилва при опит за движение;
  • силен оток на ставата;
  • невъзможност или силно ограничаване на движенията на ставата;
  • миогенна контрактура в засегнатата област.

Лечението на изкълчването обикновено се осъществява чрез затворена репозиция, тоест квалифицирана манипулация за връщане на костите в обичайното им положение. Това трябва да се извършва само от обучено медицинско лице, тъй като може да нарани меките тъкани и/или нерви и кръвоносните съдове около луксацията.[3] Процесът може да бъде много болезнен. След изкълчване на някои стави, рискът от повторното им изкълчване се повишава. Това важи особено за раменната става, след чието изкълчване е препоръчително да се прилага физиотерапия.[4]

Оказване на първа помощ[редактиране | редактиране на кода]

  1. Успокойте пострадалия и му обяснете, че не трябва да се движи;
  2. Ако е изкълчена става на крака, постелете дреха на земята и внимателно го поставете да легне по гръб;
  3. Не правете опити да репозирате (оправяте) изкълчената става. При неправилни манипулации може да разкъсате кръвоносни съдове, нерви или ставни връзки и пострадалият да остане сакат до края на живота си;
  4. Охладете за кратко изкълчената става, като поставите върху нея торбичка с лед или опаковка сладолед за 10 – 12 минути;
  5. След като изминат 10-те минути, а ако не разполагате с охлаждащи агенти – веднага полейте дрехите или наложете върху ставата кърпа, напоена в оцет или студена вода;
  6. Потърсете медицинска помощ.

Транспортиране на пострадал с изкълчване[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проверете всички възможности за специализиран медицински транспорт;
  2. Опитайте се да потърсите медицинско лице (лекар, медицинска сестра, санитар), но не се бавете прекалено много;
  3. Намерете здрав, дълъг предмет (чадър, крак от стол, дебела пръчка) и поставете центъра му върху засегнатата става; Пристегнете краищата на шината стабилно, но не прекалено силно към крайника;
  4. Опитайте се да не движите или да ограничите до минимум движенията на засегнатата област по време на транспорта;
  5. На всеки 10 – 15 минути поглеждайте ноктите на засегнатия крайник; ако видите, че са посинели, незабавно прекратете транспортирането и махнете всички връзки на фиксиращия предмет за 30 – 40 минути.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Dislocations. // Lucile Packard Children’s Hospital at Stanford.
  2. Smith, R. L., & Brunolli, J. J. (1990). Shoulder kinesthesia after anterior glenohumeral joint dislocation. Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy, 11(11), 507 – 513.
  3. Skelley, Nathan W. и др. In-game Management of Common Joint Dislocations. // Sports Health 6 (3). май 2014. DOI:10.1177/1941738113499721. с. 246 – 255.
  4. Dias, J., Steingold, R., Richardson, R., Tesfayohannes, B., Gregg, P. (1987). The conservative treatment of acromioclavicular dislocation. British Editorial Society of Bone and Joint Surgery. 69(5): 719 – 722.