Изоглоса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Изоглосата представлява граница, очертаваща географското разпространение на дадено езиково явление. Съобразно вида на езиковото явление можем да говорим за фонетични, акцентни, лексикални, морфологични и синтактични изоглоси. Ятовата граница e една от най-важните за класификацията на българските диалекти изоглоси, защото се приема, че по нея минава границата между западните и източните български диалекти. Ятовата граница е фонетична изоглоса.

Тъй като преходът от един диалект към друг на територията на даден език обикновено се извършва постепенно, а не с резки изменения, можем да говорим само условно за граници между отделните диалекти. Разликите между два съседни по територия диалекта никога не се ограничават само до едно единствено явление и за всяко едно от езиковите явления, по които тези диалекти се различават, може да бъдат очертани изоглоси. Тези изоглоси формират сноп — на географска карта изоглосите вървят близко една до друга, но почти никъде не съвпадат. Изборът на една конкретна изоглоса като граница между двата съседни диалекти е повече или по-малко произволен. Така например можем да приемем, че по коя да е от следните лексикални изоглоси върви част от границата между североизточните (мизийски и балкански) и югоизточните (рупски) български диалекти (първата дума е на север, а втората — на юг): аз-я, крак-нога, недей-немой.

Името изоглоса е образувано по аналогия с имената на изолинии като изобар и изотерма. За разлика от тях обаче, изоглосата по-скоро разделя точките от картата въз основа на дадено езиково явление, а не свързва точки, при които дадена величина (температура, атмосферно налягане, надморска височина и т.н.) има една и съща стойност.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]