Изота Ногарола
| Изота Ногарола Isotta Nogarola | |
|---|---|
| италианска ренесансова писателка | |
 | |
| Родена |
1418 г.
|
| Починала | 1466 г.
|
| Погребана | Верона, Италия |
| Националност |  Италия |
| Семейство | |
| Баща | Леонардо Ногарола |
| Майка | Бианка Боромео |
| Изота Ногарола в Общомедия | |
Изота Ногарола (на италиански: Isotta Nogarola) е ренесансова писателка и поетеса, хуманистка. По-голямата част от живота си прекарва в уединение, занимавайки се с наука.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Изота се ражда в знатна веронска фамилия сред десет братя и сестри, седем от които доживяват до зряла възраст. Една от сестрите ѝ е графиня Лаура Ногарела, първата съпруга на венецианския дож Николо Троно, с която той се развежда.[1] Друга от сестрите ѝ е Джиневра Ногарела, която се омъжва за кондотиера Бруноро Гамбара и след години става баба на ренесансовата поетеса Вероника Гамбара.[2] Бащата на Изота е Леонардо Ногарола, а леля ѝ е Анжела Ногарола, също поетеса. Майката на Изота е Бианка Боромео, от известния род Боромео, сестра на хуманиста кардинал Боромео. След като остава вдовица, майка ѝ наема за дъщерите си преподаватели, което за времето си при възпитанието на момичетата е голяма рядкост, и те са обучавани наравно с братята си.
През 1438 до 1441 г. Изота се премества заедно със семейството си във Венеция, опитвайки се да избяга от епидемията от чума, както и от войната между Миланското херцогство и Венеция, след което се завръща във Верона.
Умира през 1466 г. на 48–годишна възраст.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
