Източен бук

	Източен бук
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
разред:	Букоцветни (Fagales)
семейство:	Букови (Fagaceae)
род:	Бук (Fagus)
вид:	Източен бук (F. orientalis)
	Научно наименование
	Fagus orientalis Lipsky
	Източен бук в Общомедия
	[ редактиране ]

Източният бук (Fagus orientalis) е дървесен вид от семейство Букови. Разпространен е от източните части на Балканския полуостров до планинската верига Елбурс в северен Иран. В България се среща в Странджа и източните части на Стара планина и Родопите. Расте на надморска височина от 500 до 2000 m. На височина достига до 35-45 m. Отличава се от обикновения бук най-вече с по-големия размер на листата. С обикновения бук образува хибрида Fagus x taurica.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вакарелов, Илия, Генчева, Светла. Декоративна дендрология. България, МАТКОМ, 2005. с. 216. (на български)

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

↑ Fagus orientalis (Lipsky). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 30 декември 2020 г. (на английски)