Източна Сърбия
Направо към навигацията
Направо към търсенето
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 06:08, 9 юли 2017 (UTC). |

Произход на населението в Кралство Сърбия (респективно днес в Централна Сърбия)
1. розово и светло червено – динарски тип и старо население 2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско 3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието 4. синьо – томошко-браничевско население 5. тъмно червено – шопско или торлашко население 6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина основно 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия
1. розово и светло червено – динарски тип и старо население 2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско 3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието 4. синьо – томошко-браничевско население 5. тъмно червено – шопско или торлашко население 6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина основно 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия
Източна Сърбия е физико-географски дял от Централна Сърбия.
Терминът обозначава субкултурното пространство на историко-географски обособилите се области:
- Поморавие (Южна Морава, Крушевска котловина и Велика Морава с поречието на реките Млава, Пек и Поречка река)
- Тимошко
В исторически аспект областта се припокрива с т.нар. Западни български земи, включващи и територията на средновековната Белградска област. Въпреки опитите за сърбизиране на българското население в Източна Сърбия, то и сега не говори правилен сръбски език, поради което говорът му се нарича от Белград шопски, торлашки и т.н., но не и какъвто е в действителност – западнобългарски говор.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|