Източна зелена мамба
Източна зелена мамба | ||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Smith, 1849 | ||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
Източна зелена мамба в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Източната зелена мамба (Dendroaspis angusticeps) е отровна змия от семейство Аспидови (Elapidae).
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Най-малкият вид Мамба, който на дължина достига максимум 2 метра. Женските са по едри от мъжките. Цветът и е ярко изумрудено зелено с лек жълтеникъв оттенък. Има и чисто жълти екземпляри. Коремът е жълт или тревно зелен. Главата е тънка, издължена, отделена от тялото. Очите са кръгли, зелени. Отровните зъби са предни, малки. Отровата е невротоксична, предизвиква бърза парализа. По-слаба е от тази на другите видове Мамби.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Обитава югоизточна Африка — ЮАР, Зимбабве, Замбия, Мозамбик, Танзания, Малави.
Начин на живот, бележки[редактиране | редактиране на кода]
Изключително дървесен вид. Предпочита редки гори, крайбрежни храсталаци. Храни се с Птици, Гущери, Жаби. За разлика от другите видове Мамба, Източната е спокойна и неагресивна. Ухапванията от нея са резултат главно на човешко невнимание. Около 70% от тях имат фатален изход. В плантациите в югоизточна Африка загиват около 30 - 40 души годишно от ухапване на Източна Зелена Мамба. Често се бърка с Бумсланг и Мамба на Джеймсън.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Simmons, Fitz A field guide to the Snakes of South Africa.1970
- Dobiey M., Vogel G.Venomous snakes of Africa
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
- ↑ Dendroaspis angusticeps (Smith, 1849). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)