Източни славяни

Източни славяни
	Източни славяни
Самоназвание	Усходнія славяне (беларуски); Восточные славяне (руски); Выходнї славяне (русински); Східні слов'яни (украински)
Численост и ареал
Общ брой	над 210 милиона
	Болшинство: Русия, Беларус, Украйна; Малцинство: България, Прибалтика, Централна Азия, Кавказ и др.;
Описание
Език	Източнославянски езици:; беларуски, руски, русински, украински
Религия	източно православие (болшинство сред беларусите, руснаците и украинците); латински католицизъм (малцинство сред беларусите, руснаците и украинците); източнокатолически църкви (малцинство сред украинците и беларусите)
	Държави с източнославянско население (Беларус, Русия, Украйна
	Източни славяни в Общомедия

Източните славяни, често отъждествявани в древността с антите, са славянска културно-езикова общност, образувала се през втората половина от първото хилядолетие на нашата ера в Източна Европа. За първи път антите се споменават в историческите трудове на византийски и готски хронисти от VII – VIII век (Йордан, Прокопий Кесарийски и др.). Първата източнославянска държава е Киевска Рус.

Днешните източнославянски държави са Русия, Беларус и Украйна.

Територия

През VI – IX век източните славяни заемат територията между Карпатите на запад до средното течение на Ока и горното течение на Дон на изток и от Нева и Ладожкото езеро на север до средното течение на Днепър на юг.^[2]

Според Енциклопедия Британика между IV и IX век източните славяни се разселват на юг и изток от територията между Елба и Припятските блата. През IX век в същия район от север и юг проникват северноевропейски и близкоизточни търговци и славянското общество влиза в досег с нови икономически, културни и политически реалности.^[3]

История

Ранната история на източните славяни преминава през няколко етапа:

От около 770 до около 830 г., чуждестранни пътешественици-търговци проникват интензивно в района на Волга. Те са от северна Персия и Северна Африка и търсят нови суровини и най-вече роби и преминават през хазарското царство (VII – XI век). От север, от естуарите на реките, вливащи се в Балтийско море, германски търговско-военни отряди започват да проникват в териториите, населени с фини и със славяни, където намират ценни стоки: кехлибар, кожи, пчелен мед, восък и дървесина. Местното население не им оказва съпротива, а и не разполага с авторитетни органи на властта, които да наложат някакви условия върху търговията.

Около 830 г., в търговията в района на Дон и Днепър настъпва упадък. Напротив, тя нараства по северното течение на Волга, където скандинавските търговци, установили се преди това по езерата Ладога и Онега, основават селище, днешен Рязан. Ислямските и западните източници го свързват с първия номинален предводител на Рус и го наричат каган (както хазарския хан). Например Бертинските летописи споменават хора от народа рос (Rhos), чийто цар наричат хан (chacanus or Chacanus), посетили франкския император Лудвиг Благочестиви в Ингелхайм ам Рейн през 839.^[4]^[5]^[6] Това хипотетично държавно образувание на Волга (Руски каганат) може да се счита за предшественик на Киевска Рус.

Славяните, усвояващи Източноевропейската равнина, се смесват с малобройните угро-фински и балтийски племена. През VI – IX век славяните се обединяват в общности, които имат вече не само родов, но и териториално-политически характер и образуват племенни съюзи.^[2]

В рамките на няколко десетилетия славяните от Рус, заедно със скандинавски групи, разширяват пътуванията си надолу по водните пътища към Багдад и Константинопол (вж. Път от варягите към гърците), достигайки византийската столица през 860 г. Скандинавските участници стават известни като варяги; това са авантюристи и военни от най-различен произход, предвождани от князе от враждуващи помежду си кланове.^[3]

В летописа за разселването на славянските племена са изброени около петнадесет обединения на източните славяни. Терминът „племена“ е предложен от историците, но това са по-скоро племенни съюзи. Тези съюзи включват 120 – 150 отделни племена, вече изгубили имената си. Всяко племе на свой ред се състои от голям брой родове и заема значителна територия с диаметър 40 – 60 km. В центъра на повествованието на летописците са поляните, които живеят по река Рос и дават име на племенния съюз. Това е едно от възможните обяснения на името „рус“.^[7]

Списък на древните източнославянски племена

От тези племена произлизат съвременните източнославянски народи – руснаци, украинци, беларуси и русини.

Галерия

Три поколения руснаци от 1910 г.
Рисувана съветска пощенска марка от 1961, представяща беларуси в народни носии

Източници

↑ East Slavic languages | Britannica
↑ ^а ^б Орлов 2012, с. 23.
↑ ^а ^б Russia - Soviet Union, Tsardom, Revolution | Britannica // Encyclopedia Britannica. Посетен на 4 август 2025. (на английски)
↑ Jones 2001, с. 249 – 250.
↑ Zuckerman 2000.
↑ Ostrowski 2018, с. 310.
↑ Орлов 2012, с. 23 – 4.

Литература

Орлов, А.С. и др. История на Русия. София, Труд, 2012. ISBN 978-954-398-179-3. с. 629.
Jones, Gwyn. A History of the Vikings. Oxford, Oxford University Press, 2001. ISBN 9780192801340. с. 504. Посетен на 19 February 2023. (first published 1968, second edition 1984, reissued 2001)
Ostrowski, Donald. The Return of the Rhos // Canadian-American Slavic Studie 52 (2–3). 2018. DOI:10.1163/22102396-05202009. с. 290–311.
Les Hongrois au Pays de Lebedia: une nouvelle puissance aux confins de Byzance et de la Khazarie en 836–889 // Byzantium at War (9th–12th Century). Athens, National Research Foundation, 1997.

Вижте също

Външни препратки

Тази статия за етнос все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[britannica.com-1] East Slavic languages | Britannica

[Орлов201223-2] а ^б Орлов 2012, с. 23.

[EB-3] а ^б Russia - Soviet Union, Tsardom, Revolution | Britannica // Encyclopedia Britannica. Посетен на 4 август 2025. (на английски)

[Jones2001249&#32;–&#32;250-4] Jones 2001, с. 249 – 250.

[Zuckerman2000-5] Zuckerman 2000.

[Ostrowski2018310-6] Ostrowski 2018, с. 310.

[Орлов201223&#32;–&#32;4-7] Орлов 2012, с. 23 – 4.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]