Източноафриканска федерация
| Източноафриканска федерация | |
| — предложен политически съюз — | |
| Девиз: One People One Destiny „Един народ Една съдба“ | |
.svg) Местоположение на Източноафриканската федерация | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Източноафриканска федерация |
| Местно име | East African Federation Shirikisho la Afrika Mashariki |
| Официален език | суахили, английски |
| Столица | Аруша |
| Най-голям град | Киншаса |
| География и население | |
| Площ | на 7-о място |
| • Общо | 4 812 618 km² |
| • Води | 4,14% |
| Демоним | източноафриканец |
| Население | на 7-о място |
| • Общо (2022) | 281 050 447 |
| • Гъстота | 72,5 души/km² |
| Управление | |
| Форма | Федерация |
| Законодателна власт | Източноафриканско законодателно събрание |
| Икономика | |
| БВП (ППС) | оценка, 2022 |
| • Общо | 834 млрд. щ.д. (34-то) |
| • На човек | 2841 щ.д. |
| БВП (ном.) | оценка, 2022 |
| • Общо | 325 млрд. щ.д. (45-о) |
| • На човек | 1106 щ.д. |
| ИЧР (2019) | 0,509 (нисък) |
| Валута | Източноафрикански шилинг (EAS) |
| Допълнителна информация | |
| Часова зона | UTC+2, UTC+3 |
| Автомобилно движение | ляво и дясно |
| Официален сайт | www.eac.int |
Източноафриканска федерация (на английски: East African Federation, на суахили: Shirikisho la Afrika Mashariki) е предложен политически съюз на седем суверенни държави от Източноафриканската общност – Бурунди, Кения, Руанда, Южен Судан, Танзания, ДР Конго и Уганда, като единна федеративна суверенна държава.[1] През септември 2018 г. е сформирана комисия, която да започне процеса по изготвяне на регионална конституция,[2] като проектът за конституция на конфедерацията трябваше да бъде написан до края на 2021 г. и да се приложи до 2023 г.; обаче има вероятност този срок да бъде пропуснат.[3][4]
Хронология
[редактиране | редактиране на кода]През 2010 г. Източноафриканската общност отваря свой собствен общ пазар за стоки, работна сила и капитал в региона, с цел да се въведе единна валута през 2014 г.[5] и да се създаде пълна политическа федерация през 2015 г.[6]
На 14 октомври 2013 г. лидерите на Уганда, Кения, Руанда, Танзания и Бурунди провеждат среща в Кампала, като обсъждат проекта на конституция за Източноафриканската федерация.[7]
На 15 април 2016 г. правителството на Южен Судан подписва договора за учредяването на Източноафриканската федерация, с което завършва формалното присъединяване към този интеграционен проект.[8]
Комисията провежда петдневно консултативно съвещание в Бурунди от 14 до 18 януари 2020 г., на което е обявено, че към края на 2021 г. проектът за конституция на конфедерацията ще е готов. Предполага се, че след одобряването на проекта от шестте държави членки на Източноафриканската общност и след още година консултации Източноафриканската конфедерация ще бъде създадена към 2023 г. Пътната карта за създаването на пълноценна политическа федерация подробно ще се обсъжда на бъдещи заседания.
Обща характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Площта на федерацията ще е 4,8 млн. km², с която тя ще е най-голямата в Африка и седма в света. По население, 281 млн души (2022), тя ще стане първа в Африка и четвърта в света, изпреварвайки Русия, Япония, Мексико и Индонезия.[9] Гъстотата на населението на ИАФ ще е 82,5 д./km². По оценка на книгата с факти на ЦРУ, БВП на федерацията ще е 834 млрд. щ.д., което ще го направи пети в Африка и 34-ти в света. БВП на човек от населението ще възлезе на 1500 щ.д.[10]
Във федерацията се предполага официален lingua franca да бъде суахили. Предлага се столица да бъде танзанийският град Аруша, който се намира близо до границата с Кения и е седалище на Източноафриканската общност.[11] Най-големият град на територията на потенциалната федерация ще бъде Киншаса, а вторият по големина – Дар ес Салам (4,4 млн д. към 2012 г.).
| Страна | Столица | Население (2019)[12] |
Площ (km²)[13] |
БВП (млрд. щ.д.)[13] |
БВП на глава от населението (щ.д.)[14] |
БВП (ППС) (млрд. щ.д.)[15] |
ВВП (ППС) на глава от населението (щ.д.)[15] |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Кения |
Найроби | 52,6 млн | 580 367 | 69 074 | 1477 | 163 352 | 3494 |
 Танзания |
Додома | 58,0 млн | 947 300 | 49 528 | 998 | 161 790 | 3262 |
 Уганда |
Кампала | 44,3 млн | 241 038 | 27 556 | 651 | 90 973 | 2150 |
 Бурунди |
Гитега | 11,5 млн | 27 830 | 2 976 | 301 | 8 486 | 859 |
 Руанда |
Кигали | 12,6 млн | 26 338 | 9 052 | 762 | 23 713 | 1995 |
 Южен Судан |
Джуба | 11,1 млн | 644 329 | 5 239 | 399 | 24 191 | 1841 |
| Общо | 190 млн | 2 467 202 | 163 425 | 941 | 472 505 | 272 206 | |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Uganda Sunday Vision (2004-11-28): One president for EA by 2010 Архив на оригинала от 2012-10-31 в Wayback Machine.
- ↑ Ready for a United States of East Africa? The wheels are already turning
- ↑ Havyarimana, Moses. Regional experts draft confederation constitution // The EastAfrican. 18 January 2020. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ East African Federation Looks Set for Further Delay // 20 март 2021. Архивиран от оригинала на 15 август 2022. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ EAC to decide on S. Sudan admission by April 2014 – Sudan Tribune: Plural news and views on Sudan // Архивиран от оригинала на 8 март 2014. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ The African Executive. James Shikwati (2006-06-14) The Benefits of the East Africa Federation to the Youth. The African Executive // Africanexecutive.com. Архивиран от оригинала на 15 май 2012. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ Sudan Tribute. ST (2013-10-15) Uganda hosts meeting of experts to fast-track political federation of East Africa // SudanTribune.com. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2013. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ James Karuhanga. South Sudan assents to EAC Treaty // The New Times Rwanda, 15 април 2016. Посетен на 26 февруари 2022. (на английски)
- ↑ The World Factbook // cia.gov. Архивиран от оригинала на 27 септември 2011. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ The World Factbook> // Архивиран от оригинала на 27 декември 2018. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ CIA World Factbook – Country Comparison :: Population // Архивиран от оригинала на 27 септември 2011. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ 2019 World Bank estimates. TFR|Growth rate|Total Population
- 1 2 The World Factbook – Central Intelligence Agency // Архивиран от оригинала на 26 декември 2018. Посетен на 26 февруари 2022.
- ↑ Report for Selected Countries and Subjects
- 1 2 Report for Selected Countries and Subjects