Източноафриканска федерация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Източноафриканска федерация
East African Federation
Shirikisho la Afrika Mashariki
      
Девиз: One People One Destiny
„Един народ Една съдба“
Местоположение на Източноафриканската федерация
Местоположение на Източноафриканската федерация
Статутпредложен политически съюз
СтолицаАруша
Най-голям градКиншаса
Официален език
Демонимизточноафриканец
Управление
ФормаФедерация
Законодат. властИзточноафриканско законодателно събрание
География
Площ
 • Общо4 812 618 km2 (7-о)
 • Води (%)4,14
Население
 • 2022281 050 447 (7-мо )
 • Гъстота72,5 души/km²
Икономика
БВП (ППС)≈ 2022
 • Общо$834 млрд. (34-то)
 • На човек$2841
БВП (ном.)≈ 2022
 • Общо$325 млрд. (45-о)
 • На човек$1106
ИЧР (2019)0,509
нисък
ВалутаИзточноафрикански шилинг (EAS)
Други данни
Часова зонаUTC+2, UTC+3
Автомобилно движениеляво и дясно
Официален сайтwww.eac.int

Източноафриканска федерация (на английски: East African Federation, на суахили: Shirikisho la Afrika Mashariki) е предложен политически съюз на шестте суверенни държави от Източноафриканската общностБурунди, Кения, Руанда, Южен Судан, Танзания и Уганда, като единна федеративна суверенна държава.[1] През септември 2018 г. е сформирана комисия, която да започне процеса по изготвяне на регионална конституция,[2] като проектът за конституция на конфедерацията трябваше да бъде написан до края на 2021 г. и да се приложи до 2023 г.; обаче има вероятност този срок да бъде пропуснат.[3][4]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. Източноафриканската общност отваря свой собствен общ пазар за стоки, работна сила и капитал в региона, с цел да се въведе единна валута през 2014 г.[5] и да се създаде пълна политическа федерация през 2015 г.[6]

На 14 октомври 2013 г. лидерите на Уганда, Кения, Руанда, Танзания и Бурунди провеждат среща в Кампала, като обсъждат проекта на конституция за Източноафриканската федерация.[7]

На 15 април 2016 г. правителството на Южен Судан подписва договора за учредяването на Източноафриканската федерация, с което завършва формалното присъединяване към този интеграционен проект.[8]

Комисията провежда петдневно консултативно съвещание в Бурунди от 14 до 18 януари 2020 г., на което е обявено, че към края на 2021 г. проектът за конституция на конфедерацията ще е готов. Предполага се, че след одобряването на проекта от шестте държави членки на Източноафриканската общност и след още година консултации Източноафриканската конфедерация ще бъде създадена към 2023 г. Пътната карта за създаването на пълноценна политическа федерация подробно ще се обсъжда на бъдещи заседания.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Площта на федерацията ще е 4,8 млн. km², с която тя ще е най-голямата в Африка и седма в света. По население, 281 млн души (2022), тя ще стане първа в Африка и четвърта в света, изпреварвайки Русия, Япония, Мексико и Индонезия.[9] Гъстотата на населението на ИАФ ще е 82,5 д./km². По оценка на книгата с факти на ЦРУ, БВП на федерацията ще е 834 млрд. щ.д., което ще го направи пети в Африка и 34-ти в света. БВП на човек от населението ще възлезе на 1500 щ.д.[10]

Във федерацията се предполага официален lingua franca да бъде суахили. Предлага се столица да бъде танзанийският град Аруша, който се намира близо до границата с Кения и е седалище на Източноафриканската общност.[11] Най-големият град на територията на потенциалната федерация ще бъде Киншаса, а вторият по големина – Дар ес Салам (4,4 млн д. към 2012 г.).

Страна Столица Население
(2019)[12]
Площ
(km²)[13]
БВП
(млрд. щ.д.)[13]
БВП
на глава от
населението
(щ.д.)[14]
БВП (ППС)
(млрд. щ.д.)[15]
ВВП (ППС)
на глава от
населението
(щ.д.)[15]
Flag of Kenya.svg Кения Найроби 52,6 млн 580 367 69 074 1477 163 352 3494
Flag of Tanzania.svg Танзания Додома 58,0 млн 947 300 49 528 998 161 790 3262
Flag of Uganda.svg Уганда Кампала 44,3 млн 241 038 27 556 651 90 973 2150
Flag of Burundi.svg Бурунди Гитега 11,5 млн 27 830 2 976 301 8 486 859
Flag of Rwanda.svg Руанда Кигали 12,6 млн 26 338 9 052 762 23 713 1995
Flag of South Sudan.svg Южен Судан Джуба 11,1 млн 644 329 5 239 399 24 191 1841
Общо 190 млн 2 467 202 163 425 941 472 505 272 206

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Uganda Sunday Vision (2004-11-28): One president for EA by 2010 Архив на оригинала от 2012-10-31 в Wayback Machine.
  2. Ready for a United States of East Africa? The wheels are already turning. //
  3. Havyarimana, Moses. Regional experts draft confederation constitution. // The EastAfrican. 18 January 2020. Посетен на 26 февруари 2022.
  4. East African Federation Looks Set for Further Delay. // 2021-03-20. Посетен на 26 февруари 2022.
  5. EAC to decide on S. Sudan admission by April 2014 – Sudan Tribune: Plural news and views on Sudan
  6. The African Executive. James Shikwati (2006-06-14) The Benefits of the East Africa Federation to the Youth. The African Executive. // Africanexecutive.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-15. Посетен на 26 февруари 2022.
  7. Sudan Tribute. ST (2013-10-15) Uganda hosts meeting of experts to fast-track political federation of East Africa. // SudanTribune.com. Посетен на 26 февруари 2022.
  8. James Karuhanga. South Sudan assents to EAC Treaty. // The New Times Rwanda, 2016-04-15. Посетен на 26 февруари 2022. (на английски)
  9. The World Factbook. // cia.gov. Архивиран от оригинала на 31 July 2016. Посетен на 24 July 2016.
  10. The World Factbook>. // Архивиран от оригинала на 2018-12-24. Посетен на 26 февруари 2022.
  11. CIA World Factbook – Country Comparison :: Population. // Архивиран от оригинала на 2011-09-27. Посетен на 26 февруари 2022.
  12. 2019 World Bank estimates. TFR|Growth rate|Total Population
  13. а б The World Factbook – Central Intelligence Agency. // Архивиран от оригинала на 2018-12-26. Посетен на 26 февруари 2022.
  14. Report for Selected Countries and Subjects. //
  15. а б Report for Selected Countries and Subjects. //

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]