Източноевропейски таралеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Източноевропейски таралеж
2008 Hedgehog 1020932.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Таралежови (Erinaceidae)
род:Таралежи (Erinaceus)
вид:Източноевропейски таралеж (E. concolor)
Научно наименование
Martin, 1838 г.
Разпространение
Range Erinaceus concolor and Erinaceus roumanicus.png
Източноевропейски таралеж в Общомедия
[ редактиране ]

Източноевропейският (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor) е вид дребен бозайник от семейство Таралежови (Erinaceidae).[2]

Белогръдият таралеж има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. То е основното му външно отличие от западноевропейския таралеж (E. europaeus), като двете разновидности дълго време са смятани за подвидове на един и същ вид. Възрастните екземпляри достигат маса от 400 до 1300 g.[3]

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Източноевропейският таралеж се среща в Източна Европа и Западна Азия до около 14° източна дължина на запад и до около 60° северна ширина на север. На изток ареалът му достига до река Об, а на юг — до Северен Иран, Палестина и някои източносредиземноморски острови. В България се срещат два подвида на белогръдия таралеж - E. c. roumanicus в Северозападна България и E. c. drozdovskii в останалата част на страната. Разпространени са в цялата страна, до 1800 m надморска височина.[3]

Източноевропейският таралеж предпочита широколистни гори и храсти, по-рядко ливади. Живее и в близост до обитавани от хора места, като селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Източноевропейският таралеж е активен главно привечер и през нощта. За разлика от западноевропейския, белогръдият таралеж не копае сам дупки, а използва за жилище коренища, гнили пънове, натрупана шума и други подобни места. Заспива зимен сън, понякога в изоставени дупки на други животни, който в България обикновено продължава от октомври-ноември до март-април.[3]

Естествени врагове на белогръдия таралеж са лисицата, язовецът и бухалът. Не е чувствителен към широк кръг отрови, включително тези на змиите, срещащи се в ареала му. Продължителността на живота е 6-7 години, в редки случаи 10 години. Основната причина за смъртността при таралежите е изтощение по време на зимния сън.[3]

Може да плува, да се катери по стени и да бяга (развива скорост до 2 m/s). Ако се почувства застрашен, таралежът се свива на кълбо, като по този начин се защитава от потенциални врагове чрез своите бодли.

Храни се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Второстепенно значение има растителната храна - плодове, жълъди и др. Способен е да издържа дълго време без никаква храна.[3]

По време на зимния си летаргичен сън изгубва около 1/3 от телесното си тегло. Напролет бързо се възстановява. В разнообразното му меню присъстват и отровни змии, чиято отрова не му въздейства.[4]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено източноевропейските таралежи отглеждат едно или две поколения годишно, като раждат през топлите месеци. Бременността продължава 5-7 седмици, а от едно поколение излизат 1-8 малки. Те са слепи и ярко розови, със слабозабележими меки игли по главата и маса около 10 g. След 14-18 дни отварят очи, след което се образуват бодли по гърба им. На около 40 дни те стават напълно независими от своите родители и достигат полова зрялост на 12 месеца.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erinaceus concolor (Martin, 1838). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. Insectivore Specialist Group. Erinaceus concolor. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 2006-05-06. (на английски)
  3. а б в г д е ж Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 92-97.
  4. Боев, Н. 1966. Рицарят с бодливата броня. – Наша Родина, 2 (146): 23.