Източнофранкско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Източнофранкско кралство
Francia orientalis
843 – 962
Източнофранкското кралство и неговите васални територии през 843 г.
Източнофранкското кралство и неговите васални територии през 843 г.
Континент
Столица
Официален език
Религия римокатолицизъм
Форма на управление
Династия Каролинги, Конрадини
Крал
843 – 876 Лудвиг II
882 – 887 Карл III
887 – 899 Арнулф Каринтийски
900 – 911 Лудвиг Детето
911 – 918 Конрад I
919 – 936 Хайнрих I Птицелов
936 – 962 Ото I
История Средновековие
Вердюнски договор 843
Меерсенски договор 870
Присъединяване към Римската империя 962
Валута
Предшественик
Франкска държава
Каролингска империя
Наследник
Свещена Римска империя
Свещена Римска империя

Източното франкско кралство (на латински: Regnum Francorum orientalium) е създадено след разпадането на Франкската империя, в резултат на Вердюнския договор от 843 година. То е предтеча на Свещената Римска империя.

С договора от Вердюн внуците на Карл Велики († 814), синовете на Лудвиг Благочестиви: Лотар I, Карл II Плешиви и Лудвиг II Немски: приключват борбата за трона на Франкската империя. Лотар получава централната, Карл западната, а Лудвиг източната част на империята, тоест на изток от река Рейн, която е най-изостанала в своето развитие. През 936 г. Отон I става крал на източната държава и разширява териториите ѝ до невиждани дотогава размери. Под негово водачество Източното франкско кралство постига значителна победа над маджарите в битката на Лехското поле. Кралството се превръща в приемник и продължител на римското държавно и политическо наследство. То стои в основите на бъдеща Германия.

Политическо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Основател на кралството е Лудвиг II Немски (804 – 876), при чието управление това държавно образувание придобива суверенитет и конституционна цялост. Кралят успешно воюва на източната граница на държавата, подчинявайки ободритите и установявайки сюзеренитет над Велика Моравия, макар че опитите му да възстанови единството на империята на Карл Велики не се увенчават с успех. Войната със Западнофранкското кралство за наследяване на Лотар I завършва с подписването на Меерсенския договор през 870 г., в съответствие с който към Източнофранкското кралство преминава източната част на Лотарингия. В края на управлението на Лудвиг, кралят, следвайки старинните традиции на Каролингите и отстъпвайки на подкрепените с оръжие искания на синовете си, разделя монархията на три части, като дава Бавария на най-големия си син, Карломан; Саксония – на средния, Лудвиг III; а Швабия с Лотарингия – на най-младия, Карл III Дебели.

В края на 70-те години на 9 век, отново се изостря борбата със Западнофранкското кралство за Лотарингия. През 876 г. войските на Лудвиг III удържат победа над западнофранкската армия на Карл II Плешиви в битката при Андернах, което осигурява спорната територия за Германия. По силата на споразумението в Рибмон (880 г.) е установена граница между кралствата на западните и източните франки, просъществувала до 14 век. Най-сериозната заплаха за държавата стават набезите на викингите: от средата на 9 век норвежки и датски нормански флотилии редовно разоряват северните германски земи, практически без да срещат съпротива от централната власт. Въпреки отделни успехи на Лудвиг III и Карл III, като цяло поради икономическата слабост на държавата и трудната мобилизация на военните сили, да се организира решителен отпор на викингите се оказва невъзможно.