Изяслав Ярославич е втори син на Ярослав Мъдри и Ингегерд Олофсдотер. В младежка възраст той получава управлението на Туров. През 1043, в рамките на мирния договор между Киевска Рус и Полша, се жени за Гертруда, сестра на полския крал Кажимеж I. От този брак се ражда синът му Ярополк Изяслявич. Другият му син, бъдещият велик княз Святополк II, е извънбрачен.
Великият княз Ярослав I умира през 1054 и, тъй като първият му син Владимир умира преди него, е наследен от Изяслав. В резултат на бунт, през 1068 той е свален и бяга в Полша. През 1069 си връща Киев с помощта на полски войски. През 1073 отново е прогонен от братята си, а през 1077 за трети път заема трона. През 1078 е убит по време на поредната междуособна война с племенниците си Олег Светославич и Борис Вячеславич.
