Иконоборска ярост

Иконоборци рушат статуя на Богородица, гравюра от 1882 г.

Иконоборска ярост се нарича масовото посегателство върху църкви и църковна собственост в Нидерландия през 1566 и 1567 г. Тя е предизвикана от нежеланието на суверена Филип II Испански да направи какъвто и да било компромис с желанието на голяма част от населението да изповядва калвинизма - едно от главните реформаторски учения. Като резултат кралят изпраща в страната сериозна военна сила, командвана от херцог Алба. Явлението се счита за начало на Нидерландската революция и на Осемдесетгодишната война.

Ход на събитията

Иконоборството се заражда векове по-рано във Византия, но по това време е обмислена политика на някои императори. В нидерландския случай става дума за импулсивно и хаотично движение, предизвикано от гнева на радикалните калвинисти. Ето защо се нарича още Bildersturm, тоест "война с изображенията".

Обхват на иконоборското движение (в червено).

Първият вдъхновител е един изгнаник на име Себастиан Мате, който през лятото на 1566 г. се връща от Англия. Започва да проповядва в най-южните части на Фландрия и събира около себе си тълпа последователи. Първият удар е насочен към параклиса Св. Лаврентий в Стеенворд - незначително градче в днешна северна Франция. На 10 август иконите са изхвърлени на улицата и унищожени. Друг е въпросът дали акцията е спонтанна или добре обмислена, тъй като Свети Лаврентий е приет Филип ІІ за негов покровител. Следващата жертва е недалечният град Байол. Когато научава за размириците, губернаторът Маргарита Пармска се опитва да ги спре със строга заповед, ала се оказва, че енергията е прекалено голяма, за да бъде овладяна толкова лесно. Оформят се банди от скитащи иконоборци, които скоро стигат до Ипр и Менен (16 август) и Диксмюде (18 август). На 20 август рушат и беснеят в Антверпен, откъдето се отправят към Гент (22 август), Турне (24 август) и Валансиен (25 август). След това вълната се насочва на север, където засяга Миделбург, Лайден, Хага, Алкмаар, Амстердам, Елбург, Леуварден, Грьонинген. Цяла Нидерландия е засегната по един или друг начин, макар че част от градовете се противопоставят. Брюксел, Льовен, Брюж и други затварят портите си пред напиращите иконоборци.

Английският агент Джордж Гаскойн, който присъства на някои от случките, оставя следното описание:

„Когато влязат в църквата, не повече от десет или дванадесет са тези, които рушат… но много други само стоят и гледат. Гражданинът-пазач стои до вратата, наблюдава тези разбеснели се типове, следва ги от църква в църква, но нищо не прави, за да ги спре.“

Отговорът на властта

Маргарита Пармска не разполага нито с достатъчно войски, нито с волята да смаже иконоборската ярост със сила. Вместо това прави отстъпки на протестантите, като разрешава свободното изповядване на вярата им. Отделни щатхаутери обаче действат по-решително. Още на 27 август в Антверпен са арестувани и обезглавени някои от извършителите. Много скоро падат още глави. Във Валансиен се образува калвинистка комуна и градът е обсаден от отредите на Филип Ноаркарм, щатхаутер на провинция Ено. Защитниците осъзнават, че няма да издържат дълго и молят събратята си за помощ. Импровизирана войска приближава откъм Гент, но е разбита при Остервел - първото сражение на Нидерландската революция. На 23 март 1567 г. Валансиен капитулира, водачът на местната протестантска общност Ги дьо Бре се опитва да избяга, но е арестуван и веднага екзекутиран.

През това време в Италия вече се формира 10-хилядна армия, която да пристигне и да овладее ситуацията. Командва я опитният Фернандо де Толедо, по-известен като херцог Алба. Щом се появява в Брюксел, той създава специален Трибунал по безредиците, който бързо и ефективно осъжда инициаторите и извършителите на вандалските прояви. Повече от 1000 души са осъдени на смърт (много от тях бягат, за да спасят живота си), 11 000 семейства са лишени от имуществото си. Трибуналът се превръща в средство за терор и предизвиква следващите етапи на революцията.