Иконоборство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Иконоборството на гръцки: εἰκονοκλάστης, е религиозно-политическо течение в християнството през VІІІ век и ІХ век, противопоставящо се на ширещото се и добиващото прилики с идолопоклонничество преклонение пред икони и реликви, а също така на прекаленото им комерсиализиране. Терминът е възникнал в историографията през XVII век за да илюстрира един от ранносредновековните епизоди на дебат във Византия, наричан икономахия. Иконоборството намира силна подкрепа у някои ромейски императори, опасяващи се от подронването на своята власт и прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт. Съпроводено е с остри политически борби и гонения срещу инакомислещите, особено монаси. Папите в Рим и европейските монарси начело с Карл Велики не поддържат ромейското иконоборство, с което започват все повече да личат идеологичните пукнатини между източното и западното християнство.

Миниатюра 48 от Манасиевата летопис, ХІV век: Разрушение на църква по повеля на иконобореца император Константин V Копроним.

Първи период (726 – 787 г.)[редактиране | редактиране на кода]

В 726 г. император Лъв III забранява иконопочитанието. Унищожени са хиляди икони, мозайки, стенописи и статуи. Официално иконоборството е признато от духовния клир на събор в 754 г. с поддръжката на император Константин V Копроним. На този събор иконопочитането е обявено за ерес, препоръчано е да се унищожават иконите и са започнати гонения на всички, които оспорват решението на събора. Константин V бързо заграбва манастирските земи, а монасите прогонва от държавата. Едва петдесет години по-късно, през 787 г. на Седмия вселенски събор в Никея решенията на предишния събор се отменят. Голяма роля за това играе императрица Ирина, вдовица на Константин V Копроним, а следващите императори – Константин VI и Михаил I са иконопочитатели.

Втори период (787 – 843 г.)[редактиране | редактиране на кода]

След поражението на Михаил I във войната с българите, в 813 г. на престола се качва Лъв V Арменец, при когото иконоборството е възстановено на основа на решенията на събора от 754 г. По време на регентството и заповед на императрица Теодора патриархът Йоан VII е отстранен, а павликяните са подложени на унищожение. Новият патриарх Методий председателства в 843 г. Константинополския поместен събор, който одобрява отново решенията на Седмия вселенски събор и отлъчва иконоборците от църквата. Главен идеолог на иконопочитанието е Йоан Дамаскин. На 11 март 843 г. се въвежда празника Неделя на православието (първа от Великия пост) за честване на иконопочитанието.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бычков, В. Византийская эстетика. М., 1977.
  • Kessler, H. Iconography at the Crossroads. Princeton, 1993.
  • Бычков, В. Эстетика отцов Церкви. М., 1995.
  • Языкова, И. К. Богословие иконы (учебное пособие). М., 1995.
  • Parry, K. Depicting the Word: Byzantine Iconophile Thought of the Eighth and Ninth Centuries. Leiden, 1996 (The Medieval Mediterranean, 12).
  • Byzantine Defenders of Images: Eight Saints’ Lives in English Translation. Ed. A.-М. Talbot. Washington, D.C., 1998.
  • Die Patriarchen der Ikonoklastischen Zeit. Germanos I. – Methodios I. (715 – 847). Hg. R.-J. Lilie. Frankfurt am Main u. a., 1999 (Berliner Byzantinische Studien 5).
  • Lange, G. Bild und Wort. Die katechetischen Funktionen des Bildes in der griechischen Theologie des sechsten bis neunten Jahrhunderts. Hg. von Reinhard Hoeps und Alex Stock). 2. erweiterte Aufl. Paderborn, 1999 (IKON. Bild + Theologie, 3).
  • Тарабукин, Н. М. Смысл иконы. М., 1999.
  • Besançon, А. The Forbidden Image: An Intellectual History of Iconoclasm. Chicago, 2001 (= Безансон, А. Запретный образ. Интеллектуальная история иконоборчества. М., 1999).
  • Рыжов, Ю. Философия иконы в традиции Востока и Запада. – http://www.binetti.ru/studia/ryzhov_2.shtml.
  • Barber, C. Figure and Likeness: On the Limits of Representation in Byzantine Iconoclasm. Princeton, 2002.
  • Живов, В. М. Богословие иконы в первый период иконоборческих споров. – В: Разыскания в области истории и предыстории русской культуры. М., 2002, 40 – 69.
  • Харитонов, Хр. Нумизматични аспекти на иконоборчеството във Византия през VІІІ-ІХ век. – Известия на Регионалния исторически музей – Велико Търново, 17 – 18, 2002, 299 – 304.
  • Vikan, G. Sacred Images and Sacred Power in Byzantium. Aldershot, 2003 (Variorum Collected Studies Series).
  • Успенский, Б. А. Семиотика искусства: Поэтика композиции. Семиотика иконы. Статьи об искусстве. М., 2005.
  • Auzépy, M.-F. L'histoire des iconoclastes. Paris, 2007 (Bilans de recherchе, 2).
  • Великов, Ю. Словото за Образа. Теодор Абу Кура и свети Кирил Философ и защитата на светите икони през девети век. С., 2010.
  • Ivanovic, F. Symbol and Icon: Dionysius the Areopagite and the Iconoclastic Crisis. Eugene (OR), 2010.