Икономика на Киргизстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Икономика на Киргизстан
1000 som 2010 ob.jpg
Банкнота от 1000 сома с лика на Юсуф Баласагун
Ранг 145-то място (ППС, 2012 г.)
Валута Киргизски Сом (КGS)
Фискална година Календарна година
Търговски организации СТО, ЕИО, ОНД
Статистика
БВП

6,197 милиарда долара (номинален) (2012)

13,47 милиарда долара (ППС) (2012)
Ръст на БВП 1% (2012)
БВП на глава от населението 2 400 долара (ППС) (2012)
БВП по сектор земеделие (20,2%), индустрия (27,3%), услуги (52,5%) (2012)
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
4% (2012)
Население
под прага на бедността
33,7 (2011)
Коефициент на Джини 33,4 (2007)
Работна сила
според професията
сеско стопанство 48%, индустрия 12,5 %, услуги 39,5 (2005)
Безработица 8,6 % (2011)
Основни индустрии малки машини, текстил, храни, цимент, обувки, хладилници, оборудване, електрически мотори, злато, редки метали;
Външна търговия
Износ 2,294 млрд. долара (2012)
Износни стоки злато, памук, въ̀лна, облекла, месо, тютюн, меркурий, уран, водноелектрическа енергия, машини, обувки;
Партньори за износ Флаг на Узбекистан Узбекистан (25,3%),
Флаг на Русия Русия (22,1%),
Флаг на Казахстан Казахстан (20,1%),
Флаг на Китай Китай (7,8%),
Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства (5,5%),
Флаг на Афганистан Афганистан (5%),
Флаг на Турция Турция (4,2%) (2011)
Внос $4,272 милиарда (2012)
Вносни стоки нефт и газ, машини и оборудване, химикали, храни
Основни партньори за внос Флаг на Китай Китай (59,7%),
Флаг на Русия Русия (13,9%),
Флаг на Казахстан Казахстан (5,2%) (2011)
Публични финанси
Приходи 1, 741 милиарда долара (2012)
Валутни и златни резерви 2,164 милиарда долара (2012) [1]
Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на Киргизстан е от смесен тип и се развива предимно около селското стопанство, в по-малка степен около добива. Киргизстан претърпява икономически спад след разпада на СССР, от който промишленият сектор не се възстановява, а страната остава силно зависима от Русия и съседите си. В последните десет години икономиката напредва въпреки политическата нестабилност, безработицата спада и износът се увеличава. Киргизстан е първата бивша съветска република, присъединила се към Световната търговска организация.

Основни показатели[редактиране | редактиране на кода]

В съветската епоха Киргизстан има малка, но тясно специализирана роля в съветската икономика. Според статистиките от 1990 година, републиката осигурява под 1% от националната продукция на зеленчуци, месо и растителни масла, и 3% от захарната продукция. В промишлено отношение, Киргизката ССР осигурява 1-2% от памучните, копринени, ленени и вълнени тъкани, и по-малко от 1% от общото съветско производство на машинни и автомобилни части и стомана. Приблизително сходни по обем са производството на радиоелектронни части и уреди и торпеда за отбранителната система на СССР. Най-значимите износни продукти на Киргизката ССР са минералите – републиката осигурява почти всички запаси от антимон на Съюза, трета е по производство на злато, добива и големи количества живак, олово и цинк.[2]


След разпада на СССР Киргизстан провежда по-ускорени реформи от останалите бивши републики в региона, но и има по-малък икономически растеж. Усилията през 1990-те години са насочени към преструктуриране на икономиката и усвояване на тези производства, които Киргизстан дотогава само е снабдявал със суровини.[3] През 1993 страната е ударена от хиперинфлация, възлизаща на 700%, но правителството успява да я овладее и я поддържа ниска. Десет години по-късно инфлацията възлиза на 3,2%, през 2005 е 5,2%.[4] До 2008 година Киргизстан поддържа висок растеж на брутния вътрешен продукт от около 8%, но Световната финансова криза го намалява до 2,9% през 2009. Революцията на лалетата през 2010 довежда до вътрешна нестабилност, етнически сблъсъци и нанася щети на инфраструктурата. Същата година БВП се свива с 0,5% и фискалният дефицит нараства до 11% от БВП. На следващата година растежът отново достига 5,2%, но бюджетният дефицит продължава да е висок.[5]

БВП (ППС) на глава от населението е $ 2400, на 185-то място в света.[6] Безработицата през 2011 година възлиза на 8,6%,[7] а над 33% от населението живее под линията на бедността.[8] Националната валута се нарича сом.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Овце на паша в Чуйска област

Развитието на селското стопанство е приоритет от независимостта насам. Киргизстан има плодородни земи във Ферганската долина и по поречията на по-големите си реки, и общо 1,4 милиона хектара обработваеми площи. В съветската епоха само 4% от тях са били в частни ръце. До 1996 нарастването на частните площи е незначително – 6%, и по-голямата част от земите продължават да са в държавни кооперативни стопанства.[9] В същото време се осъществява плавен процес на приватизация, който е внимателно следен от правителството. Според закона за приватизацията от 1990-те години, само селско население има право да придобива държавни земи. Въпреки това в този период обемът на селскостопанската продукция пада заради ниско заплащане, бавни реформи и нарастващи задължения. Употребата на пестициди през 1995 е два пъти по-ниска, отколкото в развитите западни страни.[9]

Селското стопанство навлиза в подем след 2000 година и достига нивата от 1991. Стопаните пренасочват усилията си към производство на зърнени култури. Основно се произвеждат млечни продукти, фуражи, картофи, зеленчуци и захарно цвекло.[10] Общо 48% работната ръка е заета в селското стопанство,[11] и 20,2% от БВП се генерира от този сектор.[12]

Промишленост и добив[редактиране | редактиране на кода]

След 1991 промишлеността преживява дълбока криза, от която така и не се възстановява. Потокът на суровини и горива от СССР спира, изчезват и пазарите за киргизките производства.[13] Между 1990 и 1994 обемът на промишлената продукция спада с 58%. През 1991 промишлеността генерира 45% от БВП;[14] до 2005 цифрата спада до 14%.[15] Към средата на 1990-те сред малкото оцелели индустрии са хранително-вкусовата, текстилната, машиностроителната и електронната, има и малък металургичен сектор.[14] След 2000 година най-силни остават хранителната и текстилната, впоследствие задминати от производството на стъкло и от строителството.

ВЕЦ Токтогул в Джалалабадска област, една от най-големите електроцентрали в страната

Енергийният сектор е един от основните източници на приходи – Киргизстан изнася електроенергия от водноелектрическите си централи към Узбекистан и Казахстан в замяна на полезни изкопаеми, но споразуменията с Узбекистан са неизгодни. Близо 30% от електроенергията в страната се произвежда от ВЕЦ.[16] Киргизстан има голям водноенергиен потенциал, но оползотворява само 10% от него. Например само река Нарин има водноелектрически капацитет от 2200 MW.[17] В страната има и няколко неразработени находища на петрол. Геологически проучвания от съветско време сочат, че Киргизстан има запаси от въглища, възлизащи на 27 милиарда тона, от които три милиарда са с най-високо качество. В южните части на страната има и четири петролни, четири газови и четири смесени полета.[18]

Добивът е от огромна важност за икономиката. Около 43% от стойността на киргизкия износ се дължи на златото. Рудникът Кумтор извлича злато от едно от най-големите находища в света, на стойност от $ 5,5 милиарда. Той е управляван от канадската компания Cameco от 1992 година насам, но тази приватизация предизвиква множество обществени спорове. През 1990-те правителството на Акаев създава държавната компания „Киргизалтън“, чиято цел е да ограничи безконтролното изнасяне на златните, антимонови и живачни ресурси от страната. Киргизстан има и приблизително пет милиарда тона желязна руда със съдържание на желязо от около 30%.[18]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Път в община Аксъ

Транспортната инфраструктура се състои от 34 000 километра пътища[19] и 470 километра железопътни линии. До 2000 година инфраструктурата е в лошо състояние, но в последвалите години се подобрява значително благодарение на чужди инвестиции. Двете основни летища се намират в Бишкек (Манас) и Ош. Строят се пътища до Аксу в Синдзян, Китай, и до Казахстан. Планира се изграждането на път от казахска територия до Исък Кул, който да улесни достъпа на казахските туристи до езерото. Телекомуникационната мрежа също се развива с помощта на чужди капитали.[20]

Киргизстан изгражда национална цифрова телекомуникационна мрежа със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Броят на стационарните телефонни линии продължава да е нисък; за сметка на това покритието на мобилната мрежа е 115 телефона на 100 души.[21] Броят на интернет-потребителите към 2010 година е 2 194 000 души, или 39,8% от населението.[22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.indexmundi.com/kyrgyzstan/economy_profile.html Kyrgyzstan Economy Profile 2013
  2. Роля в съветската икономика
  3. Икономиката
  4. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
  5. Economy overview field listing - Kyrgyzstan. // CIA World Factbook, 2013. Посетен на 2 май 2013.
  6. Per Capita GDP (PPP) Ranking. // CIA World Factbook. Посетен на 3 май 2013.
  7. Unemployment field listing - Kyrgyzstan. // CIA World Factbook. Посетен на 3 май 2013.
  8. Population below poverty line field listing - Kyrgyzstan. // CIA World Factbook. Посетен на 3 май 2013.
  9. а б Селско стопанство
  10. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
  11. Labor force by occupation field listing - Kyrgyzstan. // CIA World Factbook. Посетен на 3 май 2013.
  12. GDP composition by sector field listing - Kyrgyzstan. // CIA World Factbook. Посетен на 3 май 2013.
  13. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8
  14. а б Промишленост
  15. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8
  16. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8
  17. Енергия
  18. а б Ресурси
  19. Roadways field listing - Kyrgyzstan. // CIA World Factbook. Посетен на 4 май 2013.
  20. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 10-11
  21. Telecommunications general assessment field listing - Kyrgyzstan. // CIA World Factbook. Посетен на 4 май 2013.
  22. Internet Usage in Kyrgyzstan. // Internet World Stats. Посетен на 4 май 2013.


Библиография[редактиране | редактиране на кода]