Икономика на Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Икономика на Китай
Shanghai - Skyline Sunset 0057.jpg
Шанхай, финансовият център на Китай
Ранг
Валута Китайски юан
Фискална година календарна година
Статистика
БВП
  • Повишение $13,407 трлн. (номинално, 2018)[1]
  • Повишение $25,270 трлн. (ППС, 2018)[1]
Ръст на БВП
  • 6,7% (2016) 6,8% (2017)
  • 6,6% (2018) 6,2% (2019)[2]
БВП на глава от населението
  • Повишение $9,608 (номинално, 2018)[1]
  • Повишение $18,109 (ППС, 2018)[1]
БВП по сектор
  • земеделие: 7,9%
  • индустрия: 40,5%
  • услуги: 51,6%
  • (2017)[3]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
2,100% (2018)[1]
Население
под прага на бедността
Понижение 27,2% на по-малко от $5,50/ден (2015)[4]
Коефициент на Джини Red Arrow Up.svg 46,5 висок (2016)[3]
Работна сила Понижение 788,440,326 (2018)[5]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 27,7%
  • индустрия: 28,8%
  • услуги: 43,5%
  • (2016)[3]
Безработица Понижение 3,9% (2017)[3]
Основни индустрии добив и добив на руда, желязо, стомана, алуминий и други метали, въглища; машиностроене; въоръжение; текстил и облекло; нефт; цимент; химикали; тор; потребителски продукти (включително обувки, играчки и електроника); обработка на храна; транспортно оборудване, включително автомобили, вагони и локомотиви, кораби, самолети; телекомуникационно оборудване, превозни средства за изстрелване на космоси, спътници
Външна търговия
Износ Повишение $2,216 трилиона (2017)[3]
Износни стоки електрически и други машини, включително компютри и телекомуникационно оборудване, облекло, мебели, текстил
Партньори за износ
Внос Повишение $1,74 трилиона (2017)
Вносни стоки електрически и други машини, включително интегрални схеми и други компютърни компоненти, масло и минерални горива; оптично и медицинско оборудване, метални руди, моторни превозни средства; соя
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $1,523 трилиона (31 декември 2017)[3]
  • Повишение В чужбина: $1,383 трилиона (31 декември 2017)[3]
Външен дълг Red Arrow Up.svg $1,598 трилиона (31 декември 2017)[3]
Публични финанси
Държавен дълг Red Arrow Up.svg 47% от БВП (2017)[3]
Бюджетен дефицит −3,8% от БВП (2017)[3]
Приходи 2,553 трилиона (2017)[3]
Разходи 3,008 трилиона (2017)[3]
Валутни и златни резерви Повишение $3,236 трилиона (31 декември 2017)
Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на Народна република Китай е най-голямата икономика в света. Тя измества от 1-то място тази на САЩ през 2015 г[6].

Съвременната китайска икономика е плод на политика на реформи и откритост. Икономиката на Китай е водеща в БРИКС, а централата на банката на съюза се намира в Шанхай.

Китайската икономика е с най-голям принос за глобалния икономически растеж, като от 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надминава 30%, а този на САЩ е 18% през 2015 г. [7]

Китайската икономика се характеризира със стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. Същевременно китайската икономика е зависима от вноса на зърнени храни, медни руди и суров петрол. [8]

Китайската външна търговия е дебалансирана, след като през 2014 г. дела на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е над 60% от общия за Китай, а общия китайски износ за тези световни региони не надхвърля и 20%. [9]

Вътрешният дисбаланс също е значителен, след като през 2014 г. БВП на глава от населението на Китай достига 7591 щатски долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надминава 10 000 щатски долара, макар политиката да е насочена към уравнение. [10]

През 21 век китайците пътуват масово по света. Също така, от 2015 г. запачват да нарастват преките китайски инвестиции в чужбина и страната се превръща и в пръв световен стратегически инвеститор в страните от т.нар. трети свят. [11]

Китайската икономика не е милитаристична, но е налице и такава перспектива. През 2013 г. ККП взема държавно решение да развива стратегически настъпателен флот от самолетоносачи и изтребители пето поколение [12], в изпълнение на заключителния етап на концепцията си начертана още от Дън Сяопин.[13][14] Същевременно заместващата МКС в перспектива ще бъде само китайска.

Изглед от Шанхай

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 5 септември 2019.
  2. Global Economic Prospects, June 2019: Heightened Tensions, Subdued Investment. стр. 94. // Световна банка. Посетен на 5 септември 2019.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о The World Factbook. // Централно разузнавателно управление. Посетен на 5 септември 2019.
  4. Poverty headcount ratio at $5.50 a day (2011 PPP) (% of population). // Световна банка. Посетен на 5 септември 2019.
  5. Labor force, total. // Световна банка. Посетен на 5 септември 2019.
  6. Китай вече е най-голямата икономика в света, сочат данни на МВФ
  7. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  8. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  9. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  10. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  11. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  12. Бъдещите китайски самолетоносачи ще бъдат атомни
  13. Китай направи в Давос заявка за световен лидер
  14. Реформаторът Дън Сяопин

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]