Икономика на Китай
| Икономика на Китай | |
|---|---|
 Шанхай, финансовият център на Китай |
|
| Ранг |
|
| Валута | Китайски юан |
| Фискална година | календарна година |
| Статистика | |
| БВП | |
| Ръст на БВП |
|
| БВП на глава от населението | |
| БВП по сектор |
|
|
Инфлация (Индекс на потребителските цени) |
2,1% (2018)[1] |
|
Население под прага на бедността |
 27,2% на по-малко от $5,50/ден (2015)[4] |
| Коефициент на Джини |
 46,5 висок (2016)[3] |
| Индекс на човешкото развитие |
 0,758 висок (2018)[5] |
| Работна сила |
 783,194,000 (2019)[6] |
|
Работна сила според професията |
|
| Безработица |
3,9% (2017)[3] |
| Основни индустрии | добив и добив на руда, желязо, стомана, алуминий и други метали, въглища; машиностроене; въоръжение; текстил и облекло; нефт; цимент; химикали; тор; потребителски продукти (включително обувки, играчки и електроника); обработка на храна; транспортно оборудване, включително автомобили, вагони и локомотиви, кораби, самолети; телекомуникационно оборудване, превозни средства за изстрелване на космоси, спътници |
| Външна търговия | |
| Износ |
$2,216 трилиона (2017)[3] |
| Износни стоки | електрически и други машини, включително компютри и телекомуникационно оборудване, облекло, мебели, текстил |
| Партньори за износ |
|
| Внос |
$1,74 трилиона (2017) |
| Вносни стоки | електрически и други машини, включително интегрални схеми и други компютърни компоненти, масло и минерални горива; оптично и медицинско оборудване, метални руди, моторни превозни средства; соя |
| Основни партньори за внос | |
| Преки чужди инвестиции | |
| Външен дълг |
$1,598 трилиона (31 декември 2017)[3] |
| Публични финанси | |
| Държавен дълг |
47% от БВП (2017)[3] |
| Бюджетен дефицит | −3,8% от БВП (2017)[3] |
| Приходи | 2,553 трилиона (2017)[3] |
| Разходи | 3,008 трилиона (2017)[3] |
| Валутни и златни резерви |
$3,236 трилиона (31 декември 2017) |
|
Страница в CIA The World Factbook |
|
Икономиката на Народна република Китай е най-голямата икономика в света. Тя измества от 1-то място тази на САЩ през 2015 г[7].
Съвременната китайска икономика е плод на политика на реформи и откритост. Икономиката на Китай е водеща в БРИКС, а централата на банката на съюза се намира в Шанхай.
Китайската икономика е с най-голям принос за глобалния икономически растеж, като от 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надминава 30%, а този на САЩ е 18% през 2015 г. [8]
Китайската икономика се характеризира със стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. Същевременно китайската икономика е зависима от вноса на зърнени храни, медни руди и суров петрол. [9]
Китайската външна търговия е дебалансирана, след като през 2014 г. дела на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е над 60% от общия за Китай, а общия китайски износ за тези световни региони не надхвърля и 20%. [10]
Вътрешният дисбаланс също е значителен, след като през 2014 г. БВП на глава от населението на Китай достига 7591 щатски долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надминава 10 000 щатски долара, макар политиката да е насочена към уравнение. [11]
През 21 век китайците пътуват масово по света. Също така, от 2015 г. запачват да нарастват преките китайски инвестиции в чужбина и страната се превръща и в пръв световен стратегически инвеститор в страните от т.нар. трети свят. [12]
Китайската икономика не е милитаристична, но е налице и такава перспектива. През 2013 г. ККП взема държавно решение да развива стратегически настъпателен флот от самолетоносачи и изтребители пето поколение [13], в изпълнение на заключителния етап на концепцията си начертана още от Дън Сяопин.[14][15] Същевременно заместващата МКС в перспектива ще бъде само китайска.
Съдържание
Регионални икономики[редактиране | редактиране на кода]
Транспортната система - в комбинация с важни различия в достъпа до природни и човешки и в промишлената инфраструктура - предизвиква значителни разлики в регионалните икономики на Китай.
Икономическото развитие е основно по бреговата линия и са налични големи разлики между приходите на глава от населението между регионите. Трите най-богати региона са Делтата на Яндзъ и източен Китай; Делтата на Джудзян в южен Китай; и Дижнгджинджи в северен Китай. Развитието на тези региони се очаква да има най-голямо въздействие върху азиатските регионални икономики като цяло и китайската държавна политика работи за отстраняването на препядствията през ускоряването на разтежа в тези богати региона.
БВП по административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Икономическите реформи въведени през 1978 г. спомагат за издигането на Китай до една от основните икономически сили в света.
| ППС: абревиация на по покупателна способност; Номинално: Китайски юан 6.7518 за САЩ долар; ППС: Китайски юан 3.5063 за долар (базирано на МВФ СВП април 2018) | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| провинции | БВП (в милиарди) | БВП на глава | Полугодие население (даедни*1000) | |||||||||
| Ранк | CN¥ | Номинално (US$) |
ППС (intl$.) |
истински ръст (%) |
Дял (%) |
Ранк | CN¥ | Номинално (САЩ$) |
ППС ($) |
Дял (%) | ||
| Китай | 82,712.20 | 12,250.39 | 23,589.60 | 6.9 | 100 | 59,660 | 8,836 | 17,015 | 100 | 1,386,395 | ||
| Гуандун | 1 | 8,987.92 | 1,331.19 | 2,563.36 | 7.5 | 10.87 | 8 | 81,089 | 12,010 | 23,127 | 136 | 109,240 |
| Дзянсу | 2 | 8,590.09 | 1,272.27 | 2,449.90 | 7.2 | 10.39 | 4 | 107,189 | 17,176 | 32,570 | 180 | 79,875 |
| Шандун | 3 | 7,267.82 | 1,076.43 | 2,072.79 | 7.4 | 8.79 | 9 | 72,851 | 10,790 | 20,777 | 122 | 99,470 |
| Джъдзян | 4 | 5,176.83 | 766.73 | 1,476.44 | 7.8 | 6.26 | 5 | 92,057 | 13,634 | 26,255 | 154 | 55,645 |
| Хънан | 5 | 4,498.82 | 666.31 | 1,283.07 | 7.8 | 5.44 | 19 | 47,129 | 6,980 | 13,441 | 79 | 95,062 |
| Съчуан | 6 | 3,698.02 | 547.71 | 1,054.68 | 8.1 | 4.47 | 22 | 44,651 | 6,613 | 12,735 | 75 | 82,330 |
| Хубей | 7 | 3,652.30 | 540.94 | 1,041.64 | 7.8 | 4.42 | 11 | 61,971 | 9,179 | 17,674 | 104 | 58,685 |
| Хъбей | 8 | 3,596.40 | 532.66 | 1,025.70 | 6.7 | 4.35 | 18 | 47,985 | 7,107 | 13,685 | 80 | 74,475 |
| Хунан | 9 | 3,459.06 | 512.32 | 986.53 | 8.0 | 4.18 | 16 | 50,563 | 7,489 | 14,421 | 85 | 68,025 |
| Фудзиен | 10 | 3,229.83 | 478.37 | 921.15 | 8.1 | 3.90 | 6 | 82,976 | 12,289 | 23,665 | 139 | 38,565 |
Хонг Конг и Макао[редактиране | редактиране на кода]
В съответствие с политиката една държава, две системи, икономиките на бившите британски и португалски колонии Хонг Конг и Макао са свободни да водят и да участват в икономически преговори с други държави, както и да участват като пълноправни членове в различни международни организации като световната митническа организация, световната търговска организация и форума за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество.
Икономическо развитие[редактиране | редактиране на кода]
За управление на икономическото развитие, китайското правителство приема пет-годишни планове, които в детайли описват икономическите приоритети и ключовите политики за страната. Тринайстият план (2016-2020) се изпълнява в момента.
Подобно на Япония и Южна Корея, Китай расте постепенно повишавайки нивата на доходите и стандарта на живот на гражданите си. В страната се произвеждат продукти, който се консумират в цял свят. Между 1978 и 2005 г. брутния продукт на глава от населението нараства от 153 до 1,284$. Между 1982 и 2004 г. страната се превръща в индустриален гигант, преминавайки от първоначалният си успех в ниско платени сектори като облекло и обувки към все по-сложно производство като компютри, фармацевтични продукти и автомобили.
Въпреки това остава неясно за колко дълго време китайската икономика може да поддържа това темпо на растеж. Според единайстият петгодишен план, Китай трябва да поддържа годишен ръст от 8% в близкото бъдеще. Според правителството само с такива нива на растеж страната може да продължи индустриалното си развитие, повишаването на стандарта на живот на гражданите си и отстраняването на неравенствата сред населението. Въпреки това нито една друга страна не е успявала да поддържа растежа, планиран от правителството. През 80-те страната трансформира огромния си неефективен, агрикултерен сектор, освобождавайки населението от ограниченията на централното планиране. През 90-те по подобен начин правителството започва реформа на стагниралия си индустриален сектор, привличайки чуждестранни инвестиции за първи път. Тези политики спомагат за постигането на феноменалния ръст в икономиката на страната. Китай прави финалната си стъпка към постигането на пазарна икономика, либерализирайки банковия сектор и поставяйки началото на истински Капиталов пазар.
В средата на 2014 г. Китай обявява, че ще започне предприемането на стъпки за подпомагане на икономиката, която по това време с расте с 7.4% годишно, но се забавя. Мерките включват планове за строеж на транспортна мрежа, включваща железопътни линии, пътища и летища за създаването на нов икономически център по река Яндзъ.[източник? (Поискан преди 17 дни)]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 5 септември 2019.
- ↑ China Economic Update, December 2019 : Cyclical Risks and Structural Imperatives. // Световна банка. Посетен на 15 януари 2020.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о The World Factbook. // Централно разузнавателно управление. Посетен на 5 септември 2019.
- ↑ Poverty headcount ratio at $5.50 a day (2011 PPP) (% of population). // Световна банка. Посетен на 5 септември 2019.
- ↑ Human Development Index (HDI). // Програма на ООН за развитие. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ Labor force, total - China. // Световна банка. Посетен на 15 януари 2020.
- ↑ Китай вече е най-голямата икономика в света, сочат данни на МВФ
- ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
- ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
- ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
- ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
- ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
- ↑ Бъдещите китайски самолетоносачи ще бъдат атомни
- ↑ Китай направи в Давос заявка за световен лидер
- ↑ Реформаторът Дън Сяопин
