Икономика на Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Икономика на Китай
Shanghai skyline unsplash.jpg
Шанхай, финансовият център на Китай
Ранг
Валута Китайски юан
Фискална година календарна година
Статистика
БВП
  • Повишение $13,407 трлн. (номинално, 2018)[1]
  • Повишение $25,270 трлн. (ППС, 2018)[1]
Ръст на БВП
  • 6,7% (2016) 6,8% (2017)
  • 6,6% (2018) 6,2% (2019)[2]
БВП на глава от населението
  • Повишение $9,608 (номинално, 2018)[1]
  • Повишение $18,109 (ППС, 2018)[1]
БВП по сектор
  • земеделие: 7,9%
  • индустрия: 40,5%
  • услуги: 51,6%
  • (2017)[3]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени)		 2,100% (2018)[1]
Население
под прага на бедността		 Понижение 27,2% на по-малко от $5,50/ден (2015)[4]
Коефициент на Джини Red Arrow Up.svg 46,5 висок (2016)[3]
Работна сила Понижение 788,440,326 (2018)[5]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 27,7%
  • индустрия: 28,8%
  • услуги: 43,5%
  • (2016)[3]
Безработица Понижение 3,9% (2017)[3]
Основни индустрии добив и добив на руда, желязо, стомана, алуминий и други метали, въглища; машиностроене; въоръжение; текстил и облекло; нефт; цимент; химикали; тор; потребителски продукти (включително обувки, играчки и електроника); обработка на храна; транспортно оборудване, включително автомобили, вагони и локомотиви, кораби, самолети; телекомуникационно оборудване, превозни средства за изстрелване на космоси, спътници
Външна търговия
Износ Повишение $2,216 трилиона (2017)[3]
Износни стоки електрически и други машини, включително компютри и телекомуникационно оборудване, облекло, мебели, текстил
Партньори за износ
Внос Повишение $1,74 трилиона (2017)
Вносни стоки електрически и други машини, включително интегрални схеми и други компютърни компоненти, масло и минерални горива; оптично и медицинско оборудване, метални руди, моторни превозни средства; соя
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $1,523 трилиона (31 декември 2017)[3]
  • Повишение В чужбина: $1,383 трилиона (31 декември 2017)[3]
Външен дълг Red Arrow Up.svg $1,598 трилиона (31 декември 2017)[3]
Публични финанси
Държавен дълг Red Arrow Up.svg 47% от БВП (2017)[3]
Бюджетен дефицит −3,8% от БВП (2017)[3]
Приходи 2,553 трилиона (2017)[3]
Разходи 3,008 трилиона (2017)[3]
Валутни и златни резерви Повишение $3,236 трилиона (31 декември 2017)
Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на Народна република Китай е най-голямата икономика в света. Тя измества от 1-то място тази на САЩ през 2015 г[6].

Съвременната китайска икономика е плод на политика на реформи и откритост. Икономиката на Китай е водеща в БРИКС, а централата на банката на съюза се намира в Шанхай.

Китайската икономика е с най-голям принос за глобалния икономически растеж, като от 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надминава 30%, а този на САЩ е 18% през 2015 г. [7]

Китайската икономика се характеризира със стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. Същевременно китайската икономика е зависима от вноса на зърнени храни, медни руди и суров петрол. [8]

Китайската външна търговия е дебалансирана, след като през 2014 г. дела на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е над 60% от общия за Китай, а общия китайски износ за тези световни региони не надхвърля и 20%. [9]

Вътрешният дисбаланс също е значителен, след като през 2014 г. БВП на глава от населението на Китай достига 7591 щатски долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надминава 10 000 щатски долара, макар политиката да е насочена към уравнение. [10]

През 21 век китайците пътуват масово по света. Също така, от 2015 г. запачват да нарастват преките китайски инвестиции в чужбина и страната се превръща и в пръв световен стратегически инвеститор в страните от т.нар. трети свят. [11]

Китайската икономика не е милитаристична, но е налице и такава перспектива. През 2013 г. ККП взема държавно решение да развива стратегически настъпателен флот от самолетоносачи и изтребители пето поколение [12], в изпълнение на заключителния етап на концепцията си начертана още от Дън Сяопин.[13][14] Същевременно заместващата МКС в перспектива ще бъде само китайска.

Трансрапид Шанхай
Изглед от Шанхай

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 5 септември 2019.
  2. ↑ Global Economic Prospects, June 2019: Heightened Tensions, Subdued Investment. стр. 94. // Световна банка. Посетен на 5 септември 2019.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о The World Factbook. // Централно разузнавателно управление. Посетен на 5 септември 2019.
  4. ↑ Poverty headcount ratio at $5.50 a day (2011 PPP) (% of population). // Световна банка. Посетен на 5 септември 2019.
  5. ↑ Labor force, total. // Световна банка. Посетен на 5 септември 2019.
  6. ↑ Китай вече е най-голямата икономика в света, сочат данни на МВФ
  7. ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  8. ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  9. ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  10. ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  11. ↑ Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  12. ↑ Бъдещите китайски самолетоносачи ще бъдат атомни
  13. ↑ Китай направи в Давос заявка за световен лидер
  14. ↑ Реформаторът Дън Сяопин

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономика_на_Китай&oldid=9683933“.