Икономика на Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Икономика на Китай
Shanghai skyline unsplash.jpg
Шанхай, финансовият център на Китай
Ранг
Валута Китайски юан
Фискална година календарна година
Група
Статистика
БВП
  • Повишение $13,407 трлн. (номинално, 2018)[3]
  • Повишение $25,270 трлн. (ППС, 2018)[3]
Ръст на БВП
  • 6,6% (2018) 6,1% (2019)
  • 1,0% (2020) 6,9% (2021)[4]
БВП на глава от населението
  • Повишение $9608 (номинално, 2018)[3]
  • Повишение $18 109 (ППС, 2018)[3]
БВП по сектор
  • земеделие: 7,9%
  • индустрия: 40,5%
  • услуги: 51,6%
  • (2017)[5]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
2,1% (2018)[3]
Население
под прага на бедността
Понижение 23,9% на по-малко от $5,50 на ден (2016)[6]
Коефициент на Джини Red Arrow Up.svg 46,7 висок (2018)[7]
Индекс на човешкото развитие Повишение 0,758 висок (2018)[8]
Работна сила Понижение 783 194 000 (2019)[9]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 27,7%
  • индустрия: 28,8%
  • услуги: 43,5%
  • (2016)[5]
Безработица Понижение 3,9% (2017)[5]
Основни индустрии добив и добив на руда, желязо, стомана, алуминий и други метали, въглища; машиностроене; въоръжение; текстил и облекло; нефт; цимент; химикали; тор; потребителски продукти (включително обувки, играчки и електроника); обработка на храна; транспортно оборудване, включително автомобили, вагони и локомотиви, кораби, самолети; телекомуникационно оборудване, превозни средства за изстрелване на космоси, спътници[5]
Външна търговия
Износ Повишение $2,216 трилиона (2017)[5]
Износни стоки електрически и други машини, включително компютри и телекомуникационно оборудване, облекло, мебели, текстил[5]
Партньори за износ
Внос Повишение $1,74 трилиона (2017)
Вносни стоки електрически и други машини, включително интегрални схеми и други компютърни компоненти, масло и минерални горива; оптично и медицинско оборудване, метални руди, моторни превозни средства; соя[5]
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $1,523 трилиона (31 декември 2017)[5]
  • Повишение В чужбина: $1,383 трилиона (31 декември 2017)[5]
Външен дълг Red Arrow Up.svg $1,598 трилиона (31 декември 2017)[5]
Публични финанси
Държавен дълг Red Arrow Up.svg 47% от БВП (2017)[5]
Бюджетен дефицит −3,8% от БВП (2017)[5]
Приходи 2,553 трилиона (2017)[5]
Разходи 3,008 трилиона (2017)[5]
Валутни и златни резерви Повишение $3,236 трилиона (31 декември 2017)
Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на Народна република Китай е най-голямата икономика в света. Тя измества от 1-вото място тази на САЩ през 2015 г[10].

Съвременната китайска икономика е плод на политика на реформи и откритост. Икономиката на Китай е водеща в БРИКС, а централата на банката на съюза се намира в Шанхай.

Китайската икономика е с най-голям принос за глобалния икономически растеж, като от 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надминава 30%, а този на САЩ е 18% през 2015 г. [11]

Китайската икономика се характеризира със стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. Същевременно китайската икономика е зависима от вноса на зърнени храни, медни руди и суров петрол. [12]

Китайската външна търговия е дебалансирана, след като през 2014 г. дела на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е над 60% от общия за Китай, а общия китайски износ за тези световни региони не надхвърля и 20%. [13]

Вътрешният дисбаланс също е значителен, след като през 2014 г. БВП на глава от населението на Китай достига 7591 щатски долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надминава 10 000 щатски долара, макар политиката да е насочена към уравнение. [14]

През 21 век китайците пътуват масово по света. Също така, от 2015 г. запачват да нарастват преките китайски инвестиции в чужбина и страната се превръща и в пръв световен стратегически инвеститор в страните от т.нар. трети свят. [15]

Китайската икономика не е милитаристична, но е налице и такава перспектива. През 2013 г. ККП взема държавно решение да развива стратегически настъпателен флот от самолетоносачи и изтребители пето поколение [16], в изпълнение на заключителния етап на концепцията си начертана още от Дън Сяопин.[17][18] Същевременно заместващата МКС в перспектива ще бъде само китайска.

Изглед от Шанхай

Регионални икономики[редактиране | редактиране на кода]

Транспортната система - в комбинация с важни различия в достъпа до природни и човешки и в промишлената инфраструктура - предизвиква значителни разлики в регионалните икономики на Китай.

Икономическото развитие е основно по бреговата линия и са налични големи разлики между приходите на глава от населението между регионите. Трите най-богати региона са Делтата на Яндзъ и източен Китай; Делтата на Джудзян в южен Китай; и Дижнгджинджи в северен Китай. Развитието на тези региони се очаква да има най-голямо въздействие върху азиатските регионални икономики като цяло и китайската държавна политика работи за отстраняването на препядствията през ускоряването на разтежа в тези богати региона.

БВП по административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Икономическите реформи въведени през 1978 г. спомагат за издигането на Китай до една от основните икономически сили в света.

Топ 10 провинции към 2017 БВП
ППС: абревиация на по покупателна способност;
Номинално: Китайски юан 6.7518 за САЩ долар; ППС: Китайски юан 3.5063 за долар
(базирано на МВФ СВП април 2018)
провинции БВП (в милиарди) БВП на глава Полугодие
население
(даедни*1000)
Ранк CN¥ Номинално
(US$)
ППС
(intl$.)
истински
ръст
(%)
Дял
(%)
Ранк CN¥ Номинално
(САЩ$)
ППС
($)
Дял
(%)
Китай 82,712.20 12,250.39 23,589.60 6.9 100 59,660 8,836 17,015 100 1 386 395
Гуандун 1 8,987.92 1,331.19 2,563.36 7.5 10.87 8 81,089 12,010 23,127 136 109,240
Дзянсу 2 8,590.09 1,272.27 2,449.90 7.2 10.39 4 107,189 17,176 32,570 180 79,875
Шандун 3 7,267.82 1,076.43 2,072.79 7.4 8.79 9 72,851 10,790 20,777 122 99,470
Джъдзян 4 5,176.83 766.73 1,476.44 7.8 6.26 5 92,057 13,634 26,255 154 55,645
Хънан 5 4,498.82 666.31 1,283.07 7.8 5.44 19 47,129 6,980 13,441 79 95,062
Съчуан 6 3,698.02 547.71 1,054.68 8.1 4.47 22 44,651 6,613 12,735 75 82,330
Хубей 7 3,652.30 540.94 1,041.64 7.8 4.42 11 61,971 9,179 17,674 104 58,685
Хъбей 8 3,596.40 532.66 1,025.70 6.7 4.35 18 47,985 7,107 13,685 80 74,475
Хунан 9 3,459.06 512.32 986.53 8.0 4.18 16 50,563 7,489 14,421 85 68,025
Фудзиен 10 3,229.83 478.37 921.15 8.1 3.90 6 82,976 12,289 23,665 139 38,565

Хонг Конг и Макао[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие с политиката една държава, две системи, икономиките на бившите британски и португалски колонии Хонг Конг и Макао са свободни да водят и да участват в икономически преговори с други държави, както и да участват като пълноправни членове в различни международни организации като световната митническа организация, световната търговска организация и форума за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020. // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
  2. World Bank Country and Lending Groups. // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
  3. а б в г д World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 5 септември 2019.
  4. Global Economic Prospects, June 2020. // Световна банка. с. 74. Посетен на 13 юни 2020.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р The World Factbook. // Централно разузнавателно управление. Посетен на 5 септември 2019.
  6. Poverty headcount ratio at $5.50 a day (2011 PPP) (% of population). // Световна банка. Посетен на 13 юни 2020.
  7. China Economic Update, December 2019 : Cyclical Risks and Structural Imperatives стр. 21. // Световна банка. Посетен на 21 февруари 2020.
  8. Human Development Index (HDI). // Програма на ООН за развитие. Посетен на 17 януари 2020.
  9. Labor force, total - China. // Световна банка. Посетен на 15 януари 2020.
  10. Китай вече е най-голямата икономика в света, сочат данни на МВФ
  11. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  12. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  13. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  14. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  15. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  16. Бъдещите китайски самолетоносачи ще бъдат атомни
  17. Китай направи в Давос заявка за световен лидер
  18. Реформаторът Дън Сяопин

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]