Икономика на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Икономика на Франция
La Défense from the Arc de Triomphe, Paris 6 March 2015 003.jpg
Дефанс е финансовият хъб на Франция.
Ранг
Валута Евро
Търговски организации ЕС, СТО, ОИСР
Статистика
БВП
  • Повишение $2,775 трлн. (номинално, 2018)[1]
  • Повишение $2,962 трлн. (ППС, 2018)[1]
Ръст на БВП 1,1% (2016) 2,1% (2017)
1,5% (2018) 1,2% (2019)[1]
БВП на глава от населението
  • Повишение $42,877 (номинално, 2018)[1]
  • Повишение $45,775 (ППС, 2018)[1]
БВП по сектор
  • земеделие: 1,7%
  • иднустрия: 19,5%
  • услуги: 78,8%
  • (2017)[2]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
  • 1,323% (2019)[1]
  • 2,102% (2018)[1]
  • 1,163% (2017)[1]
Население
под прага на бедността
  • 14,2% в бедност (2015)[2]
  • В риск от бедност или социално изключване: Green Arrow Down.svg 17,1% (2017)[3]
Коефициент на Джини Безизменение 29,3 нисък (2017)[4]
Работна сила
  • 30,68 милиона (2017)[2]
  • Заетост: Повишение 71,3% (2018)[5]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 2,8%
  • индустрия: 20%
  • услуги: 77,2%
  • (2016)[2]
Безработица Green Arrow Down.svg 9,1% (2018)[6]
Основни индустрии машини, химикали, автомобили, металургия, самолети, електроника; текстил, преработка на храни; туризъм
Външна търговия
Износ Повишение $549,9 млрд. (2017)[2]
Износни стоки машини и транспортно оборудване, самолети, пластмаси, химикали, фармацевтични продукти, желязо и стомана, напитки
Партньори за износ
Внос Повишение $601,7 млрд. (2017)[2]
Вносни стоки машини и оборудване, превозни средства, суров нефт, самолети, пластмаси, химикали
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $858,3 млрд. (31 декември 2017)[2]
  • Повишение В чужбина: $1,429 трлн. (31 декември 2017)[2]
Външен дълг Red Arrow Up.svg $5,36 трлн. (31 март 2016)[2]
Публични финанси
Държавен дълг Red Arrow Up.svg 96,8% от БВП (2017)[2]
Бюджетен дефицит −2,6% от БВП (2017)[2]
Приходи 1,392 трилиона (2017)[2]
Разходи 1,459 трилиона (2017)[2]
Валутни и златни резерви Повишение $156,4 млрд. (31 декември 2017)[2]
Страница в CIA The World Factbook

Франция е една от икономическии най-мощните държави в света. По обем на БВП тя е на второ място в Европа и на пето в света. Важни особености на стопанството на страната са силното влияние на големите френски банки и на транснационалните компании, както и високият дял на държавния сектор (около 30 %).

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Делът на заетите в отраслите на първичния сектор е сравнително нисък – само 4 %.

Аграрното стопанство е високоефективно, модерно и финансово стимулирано от държавата. Неговата специализация е животновъдно-растениевъдна. Животновъдството се развива в няколко направлиния – месно, месо-млечно и крайградско. Специализиращи отрасли са говедовъдство, свиневъдство, птицевъдство и овцевъдство. По производство на месо Франция е на първо място в Европа и на четвърто място в света (след САЩ, Китайската народна република и Бразилия). Райони с развито животновъдство са Централният френски масив, Пиренеите, Западните Алпи, Нормандия и Бретан. Растениевъдството е интензивно и многоотраслово. Неговата специализация е в отглеждането на зърнени култури (35% от растениевъдната продукция), плодове и зеленчуци (30%), грозде (18%) и др. Аграрното стопанство формира значителен дял (15%) в износа на страната.

Добивните отрасли (добив на горива, рудни и нерудни изкопаеми) намаляват своя дял при формирането на БВП. Риболовът е традиционен за селищата по атлантическия бряг.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Делът на заетите в него е 26 % от общия брой на заетите в стопанството. Специализиращи отрасли на промишлеността са енергетиката, металургията, машиностроенето, химическата и леката промишленост.

Енергетиката използва разнообразни енергоизточници – местни и вносни: въглища, нефт, природен газ, ядрено гориво, хидроресурси и др. Над 80 % от електроенергията се произвеждат в АЕЦ. Франция е на второ място по инсталирани мощности на АЕЦ – 17,7% от тези в света. Сериозен проблем е съхраняването на радиоактивните отпадъци. В Сен Мало (на атлантическия бряг) е изградена приливно-отливна електроцентрала.

Металургията и машиностроенето се развиват под влиянието на следните фактори – собствени суровини, висококвалифицирана работна сила, използване на модерни технологии и приоритетно развитие на високитехнологичните машиностроителни подотрасли. Главни металургични центрове са Мец, Нанси (Горна Лотарингия), пристанищният център Дюнкерк, Лил и Валансиен (Фландрия). От високотехнологичните машиностроителни подотрасли специализиращи са автомобилостроенето (Рено, Пежо, Ситроен) с центрове Париж, Лион, Лимож, Хавър; самолетостроенето (Париж, Тулуза); ракетостроенето; жп машиностроенето, корабостроенето и др. Териториалното разположение на химическите предприятия е в северните крайбрежни територии, които са в близост до суровините, както и в Клермон Феран, Лион, Орлеан и др. Шестата и десетата по големина петролна компания в света – Елф и Тотал, са френски.

Текстилната и хранително-вкусовата промишленост са традиционни отрасли за Франция. Сега предприятията и фирмите от тези отрасли са оборудвани с модерна техника и произвеждат продукция с високо качество. Франция е водещ производител на месо, сирене и вина (с центрове Южна Франция, Бретан и Нормандия). Вълнотекстилната промишленост е съсредоточена в Северна Франция (Лил), памукотекстилната – в Северозападната Франция и копринената – в Лион.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

В третичния сектор делът на заетите е най-голям – 70 %, но участието му във формирането на БВП и износа на страната е по-малък. Силно развити са транспортът и туризмът. Гъстотата жп мрежата във Франция е голяма – едно от първите места в Европа. Изградени са високоскоростни жп магистрали (средна скорост 300 км). Такава жп линия е Париж – Марсилия (Монпелие), по която годишно се превозват 40 млн. пътници. Страната разполага с модерни пристанища (Марсилия, Хавър, Дюнкерк) и летищни комплекси (общо 80, най-големите от които са в Париж, Ница, Лион, Тулуза, Марсилия). Развит е и тръбопроводният транспорт.

Франция е една от страните с най-добре развит туризъм в света. Годишно тя се посещава от 50 – 60 млн. туристи. Факторите за това са многобройните природни и културно-исторически обекти със световна известност, музеите, качествената материално-техническа база за туризъм и високата култура на обслужване на туристите. Притегателен туристически център е Париж с Лувъра, Айфеловата кула, Пантеона, триумфалната арка (стара и нова), музея на Орсе, катедралите Нотр Дам, Сакре Кьор и др. Незабравими са впечатленията от туристическите маршрути по р. Сена, до хълма на художниците – Монмартър, до Латинския квартал; парижките кафенета и др. Известни планински курорти са Гренобъл и Шамини.

Търговията е на първо място по брой на заетите. Силно развити са и вътрешната, и външната търговия. Увеличава се търговският обмен със страните от Източна Европа, ОНД, Африка.

Образованието, наука и здравеопазването се развиват благодарение на активната финансова помощ на държавата и спонсорството от фондации и родолюбиви граждани. Университетите в Париж (Сорбоната), Лион, Нанси, Марсилия, както и изследователските медицински центрове в Париж, Амиен, Мюлуз са сред най-авторитетните в света.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Безработицата във Франция през февруари 2012 г. е 10%. [7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]