Икономика на вниманието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Икономика на вниманието е подход към управлението на информацията и прилага икономическа теория за решаване на различни проблеми с управлението на информацията. Казано просто от Матю Крауфорд: „Вниманието е ресурс-човек има много от него.“ Вниманието е съсредоточено върху умствената ангажираност към определена информация. Елементите идват в нашето съзнание, ние се грижим за конкретен предмет и след това решаваме дали да действаме.

Тъй като съдържанието става все по-изобилно и достъпно, вниманието се превръща в ограничаващ фактор при потреблението на информация. Важно за този ефект е, че умствената способност на хората е ограничена и по този начин е ограничена също и рецептивността на информацията. Вниманието се използва за филтриране на най-важната информация от човешкия мозък. Редица софтуерни приложения изрично обръщат внимание на икономиката на вниманието при проектиране на потребителския си интерфейс, въз основа на осъзнаването, че ако на потребителя му отнеме твърде дълго време, за да открие нещо, те ще го намерят чрез друго приложение. Това се прави например чрез създаване на филтри, за да се уверим, че първото съдържание, което зрителя вижда е уместно.

Херберт А. Саймън е първият човек, който формулира концепцията за икономика на вниманието. Той отбелязва, че много дизайнери на информационни системи неправилно представят проблема си с дизайна като недостиг на информация, а не като недостиг на внимание и в резултат на това изграждат системи, които превъзхождат филтрирането на неподходяща или незначителна информация. През последните години концепцията на Саймън за проблема с информационното претоварване става все по-популярна. Бизнес Стратези като Thomas H.Davenport и Michael H. Goldhaber са възприели термина „икономика на вниманието“.

Експерта по дигитална култура Кевин Кели е идентифицирал 8 нематериални активи, които правят съдържанието ценно (дори в свят от изобилие на информация). Кели е особено фокусиран върху нематериалните активи, които биха накарали хората да плащат за съдържание, и макар повечето маркетолози да не искат плащане, ние искаме внимание, което означава, че цялото съдържание безплатно или не е нашата конкуренция.

  1. незабавно осигуряване на достъп и доставка, това е моделът, който понастоящем се приема много ефективно.
  2. персонализация – съдържание, което е специално пригодено за вас, най-добрият пример за използване на персонализация за създаване на стойност е в разработването на съдържание
  3. тълкуване – осигуряване на подкрепа, насоки, контекст за разбиране на дадена тематична област.
  4. автентичност – истински съвет от истински хора, това е мястото където социалните мрежи започват да блестят: Instagram видео, Snapchat истории, facebook live
  5. достъпност – съдържание, което е достъпно когато и където си искате, това има по-малко общо с действителното съдържание, повече с технологията, поддържаща доставката на съдържанието и достъпа.
  6. вариант на изпълнение – форматът, в който се доставя съдържанието. Едно от предизвикателствата на дигиталното съдържание е, че се разглежда като по същество по-малко ценно от физическото съдържание. Очакваме да плащаме за книги, но да спрем преди да предадем пари за цифрово съдържание.
  7. Патронаж: „разтоварване“ за съдържание. Това е подход, който е много по-жизнеспособен за потребителите или за равнопоставените пространства, отколкото за бизнеса.
  8. намиращо се филтриране на неподходящо съдържание и извличане на добри неща. Отново доминират платформи срещу издатели.

Икономика на вниманието е от значение за социалната сфера. По-конкретно дългосрочното внимание може да се разглежда и в зависимост от вниманието, което човек посвещава на управлението на взаимодействията си с другите. Предоставянето на прекалено голямо внимание на тези взаимодействия може да доведе до „претоварване на социалното взаимодействие“ т.е. когато хората са претоварени с управлението на взаимоотношенията си с други хора, например в контекста на услугите на социалните мрежи, в които хората са обект на високо ниво на социални призиви. Цифровите медии и интернет улесняват участието в тази икономика, като създават нови канали за разпространение на вниманието. Обикновените хора вече имат право да достигат до широка аудитория, като публикуват собствено съдържание и коментират съдържанието на другите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Attention economy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.