Направо към съдържанието

Икономическа криза в България (2009 – 2010)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Икономическа криза в България
— рецесия —
Дата2009 – 2010 година

Икономическата криза в България от 2009 – 2010 година е икономическа криза в България, включваща продължила от началото на 2009 до началото на 2010 година рецесия и последвана от бавно и нестабилно възстановяване с вторична слаба рецесия през 2012 – 2013 година. Тя е част от Световната икономическа криза, която предизвиква рязък спад в износа и в притока на преки чуждестранни инвестиции.[1]

Макроикономически ефекти

[редактиране | редактиране на кода]

Кризата започва в първото тримесечие на 2009 година със значително забавяне спрямо развитието на Световната криза – в Съединените щати тя започва в първото, а в еврозоната във второто тримесечие на 2008 година.[2] Най-ниската точка на рецесията е първото тримесечие на 2010 година, като от нейното начало брутният вътрешен продукт (БВП) намалява с около 5,8%.[2] Излизането от рецесията е свързано главно с възстановяването на износа, докато вносът нараства много по-бавно от него, а инвестициите продължават да намаляват и в годините след края на рецесията.[3]

Централна роля в кризата играе спадът в инвестициите, който е по-силен и по-продължителен от този в БВП. През 2009 година те спадат със 17,4%, а спадът им продължава и след края на рецесията – с 18,3% през 2010 и по-слаби темпове до средата на 2011 година, като дори през 2014 година нивото на инвестициите остава с 33% по-ниско от 2008 година.[4] Главен фактор за това е резкият спад в преките чуждестранни инвестиции, които във върховата 2007 година са около 22% от БВП, а в годините след кризата се стабилизират на около 3% от БВП, като най-голям е спадът в търговията, строителството и недвижимите имоти.[5] Част от спадът в чуждите инвестиции се дължи на нарастването на местните спестявания, което позволява на чуждестранните банки постепенно за заменят с местни депозити финансирането си с кредити от банките майки.[6]

Рецесията се отразява на инфлацията, която през 2007 – 2008 година достига високи нива (над 10%) в резултат на големия приток на чуждестранни инвестиции, предизвикващи прегряване на икономиката.[7] След началото на рецесията в хода на 2009 година инфлацията постепенно спада до нулево равнище.[7] В същото време паричната маса и вътрешният кредит продължават да растат, макар и с намалени темпове, като за разлика от други страни по света финансовата система остава незасегната от мащабни обезценки на активите си.[8]

Пазар на труда

[редактиране | редактиране на кода]

Кризата се отразява най-силно върху пазара на труда, където заетостта започва да намалява, а безработицата да расте със самото започване на рецесията, а тази тенденция продължава дълго след като БВП започва отново да расте, дори до началото на 2014 година.[9] През 2009 година работните места намаляват със 107 хиляди, през 2010 година с 200 хиляди, а през 2011 година със 100 хиляди.[4] Това е свързано с факта, че излизането от рецесията е съпътствано с преодоляването на започнала в 2007 година стагнация в производителността на труда, която от началото на 2010 година започва бързо да нараства.[10] Рецесията преодолява и започналото през 2008 година нарастване на средния брой отработени часове от заетите, което е резултат от прегряването на икономиката и недостига на работна ръка в нейното навечерие.[9]

Публични финанси

[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от някои европейски страни, които по това време изпадат в дългова криза, при започването на рецесията публичните финанси на България са в изключително добро състояние – в резултат на спецификите на валутния борд в годините преди кризата правителствата поддържат значителни бюджетни излишъци, държавният дълг е много нисък, а фискалният резерв достига високи стойности до около 17% от БВП.[11] Брутният публичен дълг е едва 13,3% от БВП, като трайно се поддържа относително ниско ниво на бюджетните разходи – 37,3% от БВП средно за периода 1997-2008 година.[12]

Значителният фискален резерв дава възможност на правителството сравнително евтино да увеличи разходите си в опит да компенсира намалялото частно търсене с обществени разходи.[11] Но макар и рязко да увеличава бюджетния дефицит до около 3% от БВП (след период на излишъци около 5% от БВП) и да изразходва над половината от фискалния си резерв, то не постига особен успех с политиката си, като тежестта и продължителността на рецесията в страната са сходни със средното за света, а проблемите на пазара на труда са по-дълбоки и продължителни.[11] Основна причина за това е относително малкия размер на фискалните стимули спрямо доминиращия ефект от намаляващите капиталови потоци към страната.[13]

Външнотърговски баланс

[редактиране | редактиране на кода]

Износът на България спада рязко през първата година на рецесията с 11,7% в реално изражение, но след това се нараства бързо със 17,2% през 2010 година като става основа на излизането от рецесията.[4] Дори и по време на първоначалния спад в износа, характерния за предкризисния период висок външнотърговски дефицит рязко намалява, тъй като спадът в чуждите инвестиции довежда до бързо намаляване на вноса – дефицитът намалява от 9,3 милиарда евро през 2008 година на 4,8 милиарда евро през 2009 година.[14]

Износът продължава да расте устойчиво и през следващите години, като през 2014 година е с 30% по-висок отколкото в предкризисната 2008 година.[4] В някои отрасли от 2009 до 2014 година износът нараства с особено бързи темпове – при услугите в областта на информационните технологии ръстът е почти 5 пъти, в автомобилната промишленост близо 2,5 пъти, във фармацевтичната промишленост и производството на зърно над 50%.[15] Вносът също нараства, но с по-бавни темпове от износа, като едва през 2014 година достига предкризисните си нива.[16]

Външната търговия с услуги е слабо засегната от кризата, като износът не отбелязва спад и в най-тежката ѝ част, а при възстановяването отбелязва значителен растеж, най-вече за сметка на туризма. Излишъкът в баланса на търговията с услуги нараства от 2 милиарда евро през 2008 година на 3,8 милиарда евро през 2014 година.[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ганев 2015, с. 40.
  2. 1 2 Ганев 2015, с. 39.
  3. ↑ Ганев 2015, с. 40 – 41.
  4. 1 2 3 4 Богданов 2015, с. 53.
  5. ↑ Богданов 2015, с. 54 – 55.
  6. ↑ Богданов 2015, с. 56 – 57.
  7. 1 2 Ганев 2015, с. 41 – 42.
  8. ↑ Ганев 2015, с. 42.
  9. 1 2 Ганев 2015, с. 43 – 44.
  10. ↑ Ганев 2015, с. 44 – 45.
  11. 1 2 3 Ганев 2015, с. 46 – 47.
  12. ↑ Стайков 2015, с. 80.
  13. ↑ Ганев 2015, с. 48 – 51.
  14. ↑ Николова 2015, с. 64 – 66.
  15. ↑ Богданов 2015, с. 62 – 63.
  16. ↑ Николова 2015, с. 66 – 67.
  17. ↑ Николова 2015, с. 71.
Цитирани източници
  • Богданов, Лъчезар. Процес и двигатели на възстановяването в България (2010-2015) // Ганев, Петър и др. Анатомия на кризата. София, Институт за пазарна икономика, 2015. ISBN 978-954-8624-45-9.
  • Ганев, Георги. Макроикономически анализ на Великата рецесия в България // Ганев, Петър и др. Анатомия на кризата. София, Институт за пазарна икономика, 2015. ISBN 978-954-8624-45-9.
  • Николова, Десислава. Финансови и търговски потоци между България и света – динамика след кризата // Ганев, Петър и др. Анатомия на кризата. София, Институт за пазарна икономика, 2015. ISBN 978-954-8624-45-9.
  • Стайков, Калоян. Фискална политика – ефекти от рецесията и следкризисна консолидация // Ганев, Петър и др. Анатомия на кризата. София, Институт за пазарна икономика, 2015. ISBN 978-954-8624-45-9.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономическа_криза_в_България_(2009_–_2010)&oldid=12809709“.