Илайъс Ригс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илайъс Ригс
американски мисионер
Роден: 1810
Починал: 1901
?

Илайъс Ригс (англ. Elias Riggs) е американски презвитериански мисионер, лингвист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илайъс Ригс е роден през 1810 година в Ню Провидънс, щата Ню Джърси, и през 1829 година завършва „Амхърст Колидж“.[1] По време на престоя си, като мисионер в Османската империя, той в значителна степен допринася за българското Възраждане. Той има особен принос в работата по превода на Стария Завет и в последствие на Новия Завет, които през 1871 година са публикувани заедно. Именно това издание на Библията довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език.

Правителството и църквата в новоосвободена Гърция първоначално сътрудничи на дейността на протестантските мисионери, но постепенно се обръща срещу тях и ограничава дейността ми по всякакъв начин. Много училища, основани от протестантите, се затварят и мисионерите наускат страната. Сред тях е и Ригс, който със семейството си се преселва в Смирна, за да подпомага там образователната и издателска дейност на гръцки език. Там той установява, че в повечето места из Османската импеприя, за които се смятало, че са населявани с гърци, всъщност живеят българи, постоянно подложени на елинизация.

В Смирна се запознава с Константин Фотинов, от когото научава български език и заедно с когото съставя „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението по български на други американски мисионери. Чрез Фотинов се свързва с Христодул Костович и Петко Славейков, заедно с които и с Албърт Лонг поставя началото на дългогодишния проект за пълен превод на Библията на новобългарски. Самият Ригс превежда на английски и издава в Съединените щати няколко български народни песни от сборника на братя Миладинови.[1]

Самият той научава български, редактира и пише литература на български и многократно пътува из Македония, Южна Румелия и България. Лично се въвлича и в борбите на българите в Цариград за самостоятелна българска църква. Така със своята дейност и изявления Ригс взима участие в преговорите за определяне на етническата граница между българи и гърци в Османската империя, в резултат на тези преговори християнското население на север от линията Сяр – Воден в Македония е било признато за преобладаващо българско. Впоследствие, през 1876 година на Цариградската конференция, Великите сили признават тази граница и в съответствие с нея определят етническите български територии.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Илайъс Ригс публикува редица студии и книги на англйски и други езици:

Други[редактиране | редактиране на кода]

Връх Ригс на остров Смит, отнасящ се към Южните Шетландски острови, е наречен на негово име.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 12 – 13, 32.
  2. Генов, Георги. Американецът Илайъс Ригс и неговият принос към Българското Възраждане. Исторически Архив. София, година III, кн. 9 – 10, ноември 2000 – май 2001.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]