Иларион Макариополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иларион
български духовник
Портрет на епископ Иларион от Тома Хитров
Портрет на епископ Иларион от Тома Хитров

Роден
Починал
4 юни 1875 г. (62 г.)
Иларион Макариополски в Общомедия

Иларион Макариополски е български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, един от водачите на черковно-националната борба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родът на Иларион Макариополски има грузински произход. Негов прапрапрадядо е Андроник от Имеретия, който се занимава с търговия в Кайсери, Мала Азия, през 80-те години на XVII в. Като интендант на османската армия той стига до Виена и на връщане се заселва в Балчик, а оттам преминава в Горна Оряховица.

Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски

Иларион Макариополски е роден през 1812 г. в Елена като Стоян Стоянов Михайловски. Брат е на Никола Михайловски. Получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град, като един от учителите му е видният борец за църковна независимост Андрей Робовски, а по-късно бива пратен в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир (1832), където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис остров Андрос, където негов съученик е Стоян Чомаков. По-късно учи три години в прочутата Атинска гимназия. Близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели, църковно-националната борба. През 1845 – 1850 г., в резултат на натиск, оказан от руски дипломати върху правителството, е заточен в Света гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов. След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. След Кримската война (1853 – 1856) обнародването на Хатихумаюна донесло нови надежди на българите. На 5 октомври 1858 година е ръкоположен за макариополски епископ от митрополит Паисий Ефески.[1] Ръкополагането му за епископ му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта. През 1859 г. участва в разтурянето на унията в Кукуш.

Паметник на Иларион Макариополски пред сградата на Светия Синод, София.

На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (1861 – 1864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит.

Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Родната къща на Макариополски в гр. Елена е музей.

По-малката му сестра, Стана Михайловска, се жени за лясковския търговец Атанас Буров и техни потомци стават известните български банкери, индустриалци и политици Бурови, сред които най-известни са братята Иван и Атанас Бурови.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
  • Радивоев, М. Време и живот на Търновския митрополит Илариона (Макариополски). С., 1912; http://www.pravoslavie.domainbg.com/03/imak/01.html.
  • Арнаудов, М. Иларион Макариополски и българският църковен въпрос. – В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски. С., 1925, 3 – 384 (отд. отп. С., 1925, 384 с.).
  • Радев, Ив. Митрополит Иларион Макариополски-Търновски. – В: Същият. История на Велико Търново. XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000.
  • Минчев, Й., Пл.Павлов. Иларион Макариополски. – В: Бележити българи (под ред. на Пл.Павлов), том 5. С., 2012.
  • Официален сайт на Община Елена: Иларион Макариополски
  • Цветков, Жоро, „Атанас Буров. Живот за България“, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х</ref>

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 157. Посетен на 2014-07-29.
Григорий макариополски епископ
(5 октомври 1858 – 24 февруари 1861)
Григорий
(на Българската екзархия)