Илдико Енеди

Илдико Енеди Ildikó Enyedi
унгарска режисьорка
Илдико Енеди на Берлинале 2017
Родена	15 ноември 1955 г. Будапеща, Унгария
Националност	Унгария
Награди	Златна мечка (2017)
Режисура
Активност	от 1989 г.
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Илдико Енеди в Общомедия

Илдико Енеди е унгарска кинорежисьорка, сценаристка, „заслужила артистка“ и носителка на наградата „Бела Балаж“. На 18 февруари 2017 г. филмът „За тялото и душата“, който тя режисира, печели голямата награда „Златната мечка“ на Берлинския международен кинофестивал.

Живот и кариера

Илдико Енеди е родена на 15 ноември 1955 г. в Будапеща. След завършване на гимназията, Енеди учи в университета в Монпелие през 1974 г. Между 1975 и 1978 г. учи в Стопанския университет „Карл Маркс“, след това между 1979 и 1984 г. – в Университета за театрално и филмово изкуство в класа на Золтан Фабри, но не се дипломира. От 1978 до 1984 г. е член на Творческата група „INDIGÓ“. От 1984 г. е асистент-режисьор на филмовата компания Mafilm. От 1989 г. е преподавател в Университета за театрално и филмово изкуство. През 1992 и 1994 г. е член на журито на Берлинския международен кинофестивал. Защитава докторат в Университета за театрално и филмово изкуство през 2011 г.

Илдико Енеди прави късометражни филми в студиото „Бела Балаж“, отново там създава и първия си игрален филм „Моят ХХ век“, който печели наградата „Златна камера“ за най-добър дебютен филм на Филмовия фестивал в Кан през 1989 година. От 1989 до този момент, Енеди е била режисьор на осем пълнометражни филма.

Филмът „За тялото и душата“, показан за пръв път на Берлинския филмов фестивал, е номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм през 2018 година. Това е първата самостоятелна продукция на Енеди. Филмът е изцяло финансиран от Унгарския филмов фонд и струва 1.4 милона евро. За това финансиране на режисьорката се е наложило да чака 18 години.

Енеди е омъжена за Вилхелм Дросте, немски литературовед, писател, преводач, лектор в Катедра „Немскоезична литература“ към Института по германистика към Университета „Лоранд Йотвьош“. Имат две деца.

Филмография

• „Флирт/Хипноза“ /Flirt/Hipnózis/ (1980) (експериментален)
• „Наблюдателят“ /Néző/ (1981) (късометражен)
• „Кавалерът на розата“ /Rózsalovag/ (1984) (късометражен)
• „Нови книги“ /Új könyvek/ (1985) (късометражен)
• „Къртица“ /Vakond/ (1985) (късометражен)
• „Инвазия“ /Invázió/ (1985) (късометражен)
• „Глупостта не е пречка“ /Hülyeség nem akadály/ (1986) (късометражен)
• „Моят ХХ век“ /Az én XX. Századom/ (1989) (и сценарист)
• „Кошмари“ /Lidércek/ (1988)
• „Зимен поход“ /Téli hadjárat/ (1991)
• „Вълшебният стрелец“ /Bűvös vadász/ (1994) (и сценарист)
• „Заводът“ /A gyár/ (1995)
• „Тамаш и Юли“ /Tamás és Juli/ (1997) (и сценарист)
• „Магьосника Шимон“ /Simon mágus/ (1998) (сценарист и продуцент)
• „Държава и литература“ /Ország és irodalom/ (1999)
• „От Европа в Европа“ /Európából Európába/ (2004)
• „Какво беше всичко това?“ /Mi volt ez az egész?/ (2004)
• „8“ /8/ (2007)
• „Първата любов“ /Első szerelem/ (2008) (и сценарист)
• „Терапия“ /Terápia/ (2012) (сериал)
• „За тялото и душата“ /Testről és lélekről/ (2017) (и сценарист)