Илиджиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илиджиево
Χαλκηδόνα
— град —
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ и Богомилското гробище в Илиджиево
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ и Богомилското гробище в Илиджиево
Гърция
40.7322° с. ш. 22.6019° и. д.
Илиджиево
Централна Македония
40.7322° с. ш. 22.6019° и. д.
Илиджиево
Солунско
40.7322° с. ш. 22.6019° и. д.
Илиджиево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария
Надм. височина2 m
Население3061 души (2011)
Пощенски код570 07
Телефонен код23910-2
Колиба в Илиджиево през Първата световна война

Илиджѝево[1] или Яйладжиево (на гръцки: Χαλκηδόνα, Халкидона, катаревуса Χαλκηδών, Халкидон, до 1926 година Γιαλιατζίκ, Ялядзик или Γιαλατζίκ, Яладзик[2]) е градче в Северна Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3061 жители (2011).[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле, на 34 километра северозападно от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е бил разположен елинистическият град Ихне (Ихнес). Край него е разкрито и богомилско гробище.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Илиджиево е турски чифлик в Солунска каза на Османската империя, построен на хълм източно от днешното селище и западно от малкото мюсюлманско селище Ментешли. Жителите на Илиджиевосе занимават с риболов, земеделие и животновъдство, а в района има и хан.[4]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава Илиджова и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че е българско селище.[5]

Гробищната църква „Св. св. Петър и Павел“ е от XIX век.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Илицовон (Ilitsiovon), Воденска епархия, живеят 210 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Илинедже (Ilinetze) е показано като село със 100 домакинства и 476 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Яйладжик брои 497 жители, всички турци.[9] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Илиджиево) минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Илинджиево (Ilindjievo) има 320 жители българи екзархисти.[11]

В резултат на отхвърлянето на гърцизма селото е подложено на натиск от страна на гръцките чети. На 2 септември 1905 година гръцка чета залавя 10 местни жители, докато секат дърва извън селото, и ги разстрелва.[12]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Ялядзик (Γιαλιατζίκ) е славяногласно село във Воденската митрополия с 320 жители с българско национално съзнание.[13]

Според преброяването от 1905 година в селото има 225 българи екзархисти.[4]

През пролетта на 1906 година селото пострадва при наводнение, след като река Вардар излиза от коритото си.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Илиджиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Яладжик (Јалаџик) има 30 къщи славяни християни.[16] В 1922 година селото пострадва при наводнение, в резултат на което е преместено на по-високо място, в местността Анот.[17]

По-голямата част от българското му население се изселва в 1924 година и след това и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Халкидона, новогръцката форма на името Халкидон. В 1928 година Илиджиево е представено като бежанско село с 247 бежански семейства и 922 жители бежанци.[18] Бежанците в 1928 година произхождат както следва:

  • 150 семейства от Кадъкьой на азиатския бряг на Босфора.
  • 40 семейства от Бургас
  • 30 семейства от Неохори (Еникьой, Афионкарахисар)
  • 20 семейства от района на Цулу, Мала Азия
  • 7 семейства от Бурса

По-късно в селото са заселени каракачани и семейства от Западна Македония.[19]

Според преброяването от 2001 година селото има 3749 жители, а според това от 2011 - 3061. В 2011 година към дем Илиджиево са присъединени и демите Куфалово и Каваклиево.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Илиджиево
  • Атанас (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[20]
  • Трайко Николов Майнов (на гръцки: Ιωάννης Ν. Μάνος) (? - 2019), деец на партия Виножито в Солунско[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в Χαλκηδόνα // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  4. ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 48. (на гръцки)
  5. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  6. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β2/Φ34/29280/756/4-8-1988 - ΦΕΚ 665/Β/9-9-1988 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 18 октомври 2014.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  12. ↑ а б Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 73-74. Според българския търговски агент в Солун Атанас Шопов две 12-годишни момчета, които били свидетели на убийствата, са били пуснати от андартите.
  13. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  14. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 134.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 59 и 849.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  17. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 134, 180.
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Ο τόπος μας (Ιστορία της Χαλκηδόνας), архив на оригинала от 1 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071201111910/http://dim-chalk.thess.sch.gr/page5.html, посетен на 9 януари 2010 
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 59.
  21. ↑ www.florina.org
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илиджиево&oldid=12188389“.