Илинойс (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Илинойс
Illinois River
Illinois River - panoramio.jpg
Река Илинойс
IllinoisRiver watershed.png
Басейна на река Илинойс.
Общи сведения
Местоположение САЩ, Илинойс
Дължина 439 km
Водосборен басейн 74 479 km²
Отток 659 m³/s
Начало
Място Окръг Грънди от сливането на реките Канкаки и Дес Плейнс.
Надм. височина 154 m
Устие
Място Река Мисисипи
Надм. височина 127 m
Илинойс в Общомедия

Река Илинойс е един от основните притоци на Мисисипи, дълга около 439 km, която тече в Илинойс, САЩ. Реката отводнява по-голямата част от централен Илинойс. Нейният водосборен басейн е 74 479 km2 като част от него се простира в Уисконсин и Индиана. Реката е била важна за местните индианци и за първите френски търговци като основен воден път, свързващ Големите езера с Мисисипи. Френските колониални селища по протежение на реката са образували район, който става известен като Страната Илинойс. След изграждането на каналите Илинойс и Мичиган, и канала Хенепин през 19-ти век, ролята на реката като връзка между езерото Мичиган и Мисисипи става още по-значима за модерното индустриално корабоплаване. Този воден маршрут сега е известен като Водния път Илинойс.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Река Илинойс се образува от сливането на реките Канкаки и Дес Плейнс в източната част на окръг Грънди, на около 16 км югозападно от Джулиет. Реката тече на запад пресичайки северен Илинойс. В югоизточната част на окръг Бъро тя образува голям завой и поема в югозападна посока до вливането и в река Мисисипи. Основните притоци вливащи се в нея са:

Илинойс се влива в река Мисисипи близо до Графтън на около 40 км южно от Сейнт Луис и на около 35 км нагоре от мястото, където се сливат Мисури и Мисисипи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Страната Илинойс (1718 г.)

Долината на река Илинойс е дом на племената на Конфедерацията Илинойс. Французите първи се срещат с тези индианци през 1673 година. Първото европейско селище в Страната Илинойс е Йезуитска мисия, основана през 1675 г. от отец Жак Mаркет на брега на Илинойс срещу Старвъд Рок в главното село на илинойс. През 1680 г., Рене Робер дьо Ла Сал построява първият форт в Илинойс, Форт Сен Луис. По-късно той е преместен близо до Пеория.

От 1905 до 1915 година повечето от сладководната риба е изловена в река Илинойс, повече от всяка друга река, в Съединените щати, с изключение на река Колумбия. Илинойс е един от основните източници на миди. Прекомерният улов на риба, големите разливи и замърсяването на водата са ограничили значително промишления риболов, с изключение на малките мидени ферми. Въпреки това Илинойс реката все още остава важен воден път и място за спортен риболов.

Илинойс заедно с каналите Мичиган-Илинойс и Хенепин формира съвременен воден път, свързващ Големите езера в Чикаго с Мисисипи. Първоначално е създаден канала Илинойс – Мичиган, който свързва река Илинойс с река Чикаго. Речния транспорт и контрола върху наводнения се управлява и регулира от 8 шлюза и язовира под юрисдикцията на Армейския инженерен корпус на САЩ. Към края на 2011 година, всички шлюзове и язовири по този воден път са затворени за посетители от съображения за сигурност, с изключение на Старвъд Рок туристическия център.

По-големи селища в басейна на реката[редактиране | редактиране на кода]

  • Пеория
  • Браунинг
  • Чиликоте
  • Хенепин
  • Ла Сал
  • Норд Утика
  • Рим
  • Марсилия
  • Морис
  • Отава
  • Перу

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Illinois River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.