Илинойс (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илинойс
Illinois River
Река Илинойс
Река Илинойс
IllinoisRiver watershed.png
Басейна на река Илинойс.
Общи сведения
МестоположениеСАЩ, Илинойс
Дължина439 km
Водосб. басейн74 479 km²
Отток659 m³/s
Начало
МястоОкръг Грънди от сливането на реките Канкаки и Дес Плейнс.
Надм. височина154 m
Устие
МястоРека Мисисипи
Надм. височина127 m
Илинойс в Общомедия

Река Илинойс е един от основните притоци на Мисисипи, дълга около 439 km, която тече в Илинойс, САЩ. Реката отводнява по-голямата част от централен Илинойс. Нейният водосборен басейн е 74 479 km2 като част от него се простира в Уисконсин и Индиана. Реката е била важна за местните индианци и за първите френски търговци като основен воден път, свързващ Големите езера с Мисисипи. Френските колониални селища по протежение на реката са образували район, който става известен като Страната Илинойс. След изграждането на каналите Илинойс и Мичиган, и канала Хенепин през 19 век, ролята на реката като връзка между езерото Мичиган и Мисисипи става още по-значима за модерното индустриално корабоплаване. Този воден маршрут сега е известен като Водния път Илинойс.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Река Илинойс се образува от сливането на реките Канкаки и Дес Плейнс в източната част на окръг Грънди, на около 16 км югозападно от Джулиет. Реката тече на запад пресичайки северен Илинойс. В югоизточната част на окръг Бъро тя образува голям завой и поема в югозападна посока до вливането и в река Мисисипи. Основните притоци вливащи се в нея са:

Илинойс се влива в река Мисисипи близо до Графтън на около 40 км южно от Сейнт Луис и на около 35 км нагоре от мястото, където се сливат Мисури и Мисисипи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Страната Илинойс (1718 г.)

Долината на река Илинойс е дом на племената на Конфедерацията Илинойс. Французите първи се срещат с тези индианци през 1673 година. Първото европейско селище в Страната Илинойс е Йезуитска мисия, основана през 1675 г. от отец Жак Mаркет на брега на Илинойс срещу Старвъд Рок в главното село на илинойс. През 1680 г., Рене Робер дьо Ла Сал построява първият форт в Илинойс, Форт Сен Луис. По-късно той е преместен близо до Пеория.

От 1905 до 1915 година повечето от сладководната риба е изловена в река Илинойс, повече от всяка друга река, в Съединените щати, с изключение на река Колумбия. Илинойс е един от основните източници на миди. Прекомерният улов на риба, големите разливи и замърсяването на водата са ограничили значително промишления риболов, с изключение на малките мидени ферми. Въпреки това Илинойс реката все още остава важен воден път и място за спортен риболов.

Илинойс заедно с каналите Мичиган-Илинойс и Хенепин формира съвременен воден път, свързващ Големите езера в Чикаго с Мисисипи. Първоначално е създаден канала Илинойс – Мичиган, който свързва река Илинойс с река Чикаго. Речния транспорт и контрола върху наводнения се управлява и регулира от 8 шлюза и язовира под юрисдикцията на Армейския инженерен корпус на САЩ. Към края на 2011 година, всички шлюзове и язовири по този воден път са затворени за посетители от съображения за сигурност, с изключение на Старвъд Рок туристическия център.

По-големи селища в басейна на реката[редактиране | редактиране на кода]

  • Пеория
  • Браунинг
  • Чиликоте
  • Хенепин
  • Ла Сал
  • Норд Утика
  • Рим
  • Марсилия
  • Морис
  • Отава
  • Перу

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Illinois River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​