Илинойс (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илинойс
Illinois River
Река Илинойс
Река Илинойс
IllinoisRiver watershed.png
Басейна на река Илинойс.
Общи сведения
МестоположениеFlag of the United States.svg САЩ
Илинойс
Дължина439 (653) km
Водосб. басейн74 479 km²
Отток659 m³/s
Начало
МястоКанкаки (лява съставяща)
Дес Плейнс (дясна съставяща)
Координати41°23′30.48″ с. ш. 88°15′28.44″ з. д. / 41.3918° с. ш. 88.2579° з. д.
Надм. височина154 m
Устие
МястоМисисипиМексикански залив
Координати38°58′08.4″ с. ш. 90°27′55.8″ з. д. / 38.969° с. ш. 90.4655° з. д.
Надм. височина127 m
Илинойс в Общомедия

Илинойс (на английски: Illinois River) е река в северната част на САЩ, в щата Илинойс, ляв приток на Мисисипи, отводняваща голяма част от централните части на щата.[1] Дължината ѝ е 439 km (заедно с лявата съставяща я река Канкаки 653 km), а площта на водосборния басейн – 74 479 km².[2]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Илинойс се образува на 154 m н.в., в източната част на окръг Грънди, на около 16 km югозападно от Джулиет от сливането на двете съставящи я реки Канкаки (лява съставяща) и Дес Плейнс (дясна съставяща). Първата води началото си от югоизточната част на щата Уисконсин, а втората – от северозападната част на щата Индиана. В началото тече на запад, а в югоизточната част на окръг Бъро образува голям завой и поема в югозападна посока, като образува множество езеровидни разширения, крайречни езера и старици. Влива се отляво в река Мисисипи, на 127 m н.в., близо до градчето Графтън на около 40 km северно от Сейнт Луис и на около 35 km нагоре от мястото, където в Мисисипи се влива река Мисури.[2]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на река Илинойс възлиза на 74 479 km², което представлява 2,5% от водосборния басейн на река Мисисипи. Той обхваща голяма част от щата Илинойс и малки участъци в югоизточната част на щата Уисконсин и в северозападната част на щата Индиана. На северозапад и югоизток граничи с водосборните басейни на левите притоци на Мисисипи – Рок Ривър и Каскакия, на изток – с водосборния басейн на река Охайо, а на североизток, в района на град Чикаго – с водосорния басейн на езерото Мичиган, респективно с водосборния басейн на река Сейнт Лорънс.[2]

Река Илинойс получава 10 притока с дължина над 100 km: леви – Канкаки (214 km), Вермилиън (120 km), Макино (210 km), Сангамон (396 km), Макопен Крийк (161 km); десни – Дес Плейнс 214 km), Фокс Ривър (325 km), Биг Бюроу Крийк (117 km), Спуун Ривър (237 km), Ла Моан 201 km).<ref name="bse">

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Река Илинойс има предимно дъждовно и снежно подхранване. Пълноводието ѝ е от март до май, а маловодието – през лятото и есента. Среден годишен отток 659 m³/s.[2]

Историческа справка, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Страната Илинойс (1718 г.)

Долината на река Илинойс е дом на племената на Конфедерацията Илинойс. Французите първи се срещат с тези индианци през 1673 година. Първото европейско селище в Страната Илинойс е Йезуитска мисия, основана през 1675 г. от отец Жак Mаркет на брега на Илинойс срещу Старвъд Рок в главното село на илинойс. През 1680 г., Рене Робер дьо Ла Сал построява първият форт в Илинойс, Форт Сен Луис. По-късно той е преместен близо до Пеория.

Реката е била важна за местните индианци и за първите френски търговци като основен воден път, свързващ Големите езера с Мисисипи. Френските колониални селища по протежение на реката са образували район, който става известен като Страната Илинойс. След изграждането на каналите Илинойс и Мичиган, и канала Хенепин през 19 век, ролята на реката като връзка между езерото Мичиган и Мисисипи става още по-значима за модерното индустриално корабоплаване. Този воден маршрут сега е известен като Водния път Илинойс.

От 1905 до 1915 година повечето от сладководната риба е изловена в река Илинойс, повече от всяка друга река, в Съединените щати, с изключение на река Колумбия. Илинойс е един от основните източници на миди. Прекомерният улов на риба, големите разливи и замърсяването на водата са ограничили значително промишления риболов, с изключение на малките мидени ферми. Въпреки това Илинойс реката все още остава важен воден път и място за спортен риболов.

Илинойс заедно с каналите Мичиган-Илинойс и Хенепин формира съвременен воден път, свързващ Големите езера в Чикаго с Мисисипи. Първоначално е създаден канала Илинойс – Мичиган, който свързва река Илинойс с река Чикаго. Речния транспорт и контрола върху наводнения се управлява и регулира от 8 шлюза и язовира под юрисдикцията на Армейския инженерен корпус на САЩ. Към края на 2011 година, всички шлюзове и язовири по този воден път са затворени за посетители от съображения за сигурност, с изключение на Старвъд Рок туристическия център.

По-големи селища в басейна на реката[редактиране | редактиране на кода]

  • Пеория
  • Браунинг
  • Чиликоте
  • Хенепин
  • Ла Сал
  • Норд Утика
  • Рим
  • Марсилия
  • Морис
  • Отава
  • Перу

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]