Илиризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Илиризмът или илирийско движение е обществено културно-политическо движение, възникнало в хърватските земи през 1830-те и 1840-те год.

Оказва значимо въздействие върху национално-освободителните движения в другите южнославянските земи. Единствено географското положение на тези южнославянски земи (на хърватите и на сърбите с Динарските планини) свързва движението от 19 век с Антична Илирия и древните илири.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Илирия още от римско време била средищна между гръко-македонския Изток и римския Запад, в резултат и на което се формирали Западна и Източна Римска империя. Границата между тях разполовявала Илирик.

Още преди християнизацията на Римската империя, била създадена преторианска префектура Илирик. Територията на тази префектура станала арена на верски и културен сблъсък след т.нар. Велика схизма, последвана и от османско-венецианското и османско-хабсбургското противопоставяне за влияние по тези земи. В резултат и от военния сблъсък се формирала и т.нар. военна граница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Организиран характер на движението слага Людевит Гай. Илиризмът признава нуждата от единство на южните славяни и укрепване на славянската солидарност с оглед на политическите цели и задачи, които си поставя и които стоят пред него. В движението първоначално се оформят две политически крила – първото е консервативно и вижда бъдещето на Хърватия в Хабсбургската империя, но признава необходимостта от извършване на коренни преобразувания и реформи в обществено-политическото устройство и живот на империята. Второто либерално крило вижда бъдещето на хърватските области в автономията на хърватските земи в рамките на едно възстановено унгарско кралство. Малко преди унгарската революция от 1848 г. се формира и трето демократическо политическо крило, което се явява в противовес на стремленията на второто за хърватско-унгарски съюз. То се обявява за южнославянски съюз, което след сараевския атентат формирало южнославянски комитет, от името на който била подписана декларация от Корфу.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jezic S. „Ilirska antologia“, Zagreb 1934.
  • Barac A. „Hrvatska knjizevnost od preporoda do stravanja Jugoslavije“, t.1 Zagreb 1954.
  • „История Югославии“, т.1 Москва 1963.
  • Григорьева А.А. Южнославянский вопрос в Габсбургской империи (40-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Известия Иркутского государственного университета. Серия „Политология. Религиоведение“. – 2011. – №1(6). – С. 136 – 142.
  • Григорьева А.А. Внешняя политика Австро-Венгрии на Балканах и панславизм (60-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Вестник Иркутского государственного технического университета. – 2011. – №7(54). – С.187 – 193.