Илиризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Илиризмът или илирийско движение е обществено културно-политическо движение, възникнало в хърватските земи през 1830-те и 1840-те год.

Оказва значимо въздействие върху национално-освободителните движения в другите южнославянските земи. Единствено географското положение на тези южнославянски земи (на хърватите и на сърбите с Динарските планини) свързва движението от 19 век с Антична Илирия и древните илири.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Илирия още от римско време била средищна между гръко-македонския Изток и римския Запад, в резултат и на което се формирали Западна и Източна Римска империя. Границата между тях разполовявала Илирик.

Още преди християнизацията на Римската империя, била създадена преторианска префектура Илирик. Територията на тази префектура станала арена на верски и културен сблъсък след т.нар. Велика схизма, последвана и от османско-венецианското и османско-хабсбургското противопоставяне за влияние по тези земи. В резултат и от военния сблъсък се формирала и т.нар. военна граница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Организиран характер на движението слага Людевит Гай. Илиризмът признава нуждата от единство на южните славяни и укрепване на славянската солидарност с оглед на политическите цели и задачи, които си поставя и които стоят пред него. В движението първоначално се оформят две политически крила – първото е консервативно и вижда бъдещето на Хърватия в Хабсбургската империя, но признава необходимостта от извършване на коренни преобразувания и реформи в обществено-политическото устройство и живот на империята. Второто либерално крило вижда бъдещето на хърватските области в автономията на хърватските земи в рамките на едно възстановено унгарско кралство. Малко преди унгарската революция от 1848 г. се формира и трето демократическо политическо крило, което се явява в противовес на стремленията на второто за хърватско-унгарски съюз. То се обявява за южнославянски съюз, което след сараевския атентат формирало южнославянски комитет, от името на който била подписана декларация от Корфу.

Австрийският императорски двор по принцип подкрепял и съдействал на консервативния илиризъм, виждайки в него инструмент за потискане на унгарското национално-освободително движение, но през 1843 г. наложил на движението редица рестриктивно-ограничителни мерки, предвид опасността то като цяло да подкрепи и да съдейства на унгарските политически процеси под натиска на либералното си крило. С разгрома на унгарската революция през 1848 г. се слага началото на нов етап в развитието на илирийското движение. От 1848 г. илиризмът започва да пропагандира идеята за политическо обединение и автономия на южните славяни в рамките на Австрийската империя, но някои негови деятели продължават да стоят на позиция за създаване на Велика Илирия. Резултат от тази политика е и подписания Виенски книжовен договор.[източник? (Поискан преди 22 дни)]

Теоретични положения[редактиране | редактиране на кода]

Основната идея на „илиристите“ е мисълта за „Велика Илирия“, която, по представите на хърватските национални дейци, заема всички югославски и някои неславянски територии. Разглеждайки населението им като един народ, произлазъл от коренното население на Древна Илирияилирийците, идеолозите на илиризма говорят за литературно-езиково обединение на южните славяни, смятайки това за основа на бъдещото им политическо единство. Идеята за Велика Илирия говори за това, че в средите на южнославянския елит през този период вече се сформира съзнание за езиковата и културна близост на тези народи. От друга страна, идеите на илиризма обективно служат за сплотяване на балканските славяни около империята на Хабсбургите.[източник? (Поискан преди 22 дни)]

През 1835 г. Людевит Гай формулира близките задачи на илирийското движение. Отначало това е развитието на хърватската национална култура и език, които идеолозите на илиризма представят за общи за всички южни славяни. Осъществяването на тези задачи илиристите започват със създаването на нов хърватски правопис. Голямата им заслуга е създаването на хърватския литературен език (на основата на щокавския говор).[източник? (Поискан преди 22 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jezic S. „Ilirska antologia“, Zagreb 1934.
  • Barac A. „Hrvatska knjizevnost od preporoda do stravanja Jugoslavije“, t.1 Zagreb 1954.
  • „История Югославии“, т.1 Москва 1963.
  • Григорьева А.А. Южнославянский вопрос в Габсбургской империи (40-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Известия Иркутского государственного университета. Серия „Политология. Религиоведение“. – 2011. – №1(6). – С. 136-142.
  • Григорьева А.А. Внешняя политика Австро-Венгрии на Балканах и панславизм (60-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Вестник Иркутского государственного технического университета. – 2011. – №7(54). – С.187-193.