Илирийско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Илирийското кралство или Кралство Илирия е административна единица на Австрийската империя (1816 – 1849).

Административният център на кралството е Лайбах (немското име на Любляна). То включвало западната и централната част на съвременна Словения, австрийска Каринтия и някои територии от северозападна Хърватия със североизточната част на Италия (Триест и Гориция).

Кралство Илирия е създадено след края на Наполеоновите войни на територията на бившите илирийски провинции.

На тези територии френската власт провела редица правни и административни реформи, поради и което австрийските власти решили, че не било удачно да се правят резки промени, а постепенно да се наложи австрийската правна, съдебна и административна система.

Кралство Илирия е официално оформено през 1816 г. В началото на 20-те години на XIX век е възстановено Кралство Хърватска и Славония, включващо и територия част от Кралство Илирия. По този начин, от този момент в Кралство Илирия са следните области: херцогство Каринтия, Крайна и австрийско приморие.

През 1848 г., по време на „пролетта на народите“, словенците предлагат и включването на Долна Щирия в Кралство Илирия, за да се обединят по-голямата част от словенските земи в една административна единица. Предложението обаче е отхвърлено, а през 1849 г. Кралство Илирия престава да съществува като отделна административна единица и се възстановява старата териториална структура по тези земи на Каринтия, Крайна и Австрийско приморие, която просъществува до края на Първата световна война с края на великата сила Австро-Унгария.

Съществуването на кралство с такова име в рамките на Австрийската империя има и символно значение, понеже по това време възниква т.нар. илиризъм, последвано от подписването на Виенски книжовен договор – политически акт с огромно влияние и отражение върху българския национален идеал от Възраждането.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]