Илия Бачев
| Илия Бачев | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Илия Коцев Бачев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Илия Бачев е роден в 1878 година[2] в струмишкото село Попчево. В 1900 година Гоце Делчев основава в селото революционен комитет, който е оглавен от Бачев. Служи и като куриер в местната милиция. В 1905 година участва в голямото еднодневно сражение при Куклиш в помощ на четата на Кръстьо Новоселски, а също и с четата на Иван Тодев при Емерова чешма, където чакат каймакамина, но той пристига с войска и започва сражение, в което Бачев е ранен. След това става нелегален в четата на Андон Кьосето, а по-късно работи при пунктовия началник Атанас Нивички. След като Струмишко попада в Сърбия, Бачев продължава с революционната си дейност.[1]
На 22 април 1943 година, като жител на Попчево, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 198.
- ↑ Към 22 април 1943 година е на 65 години.
