Илия Георгиев (строител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Георгиев
български строител и революционер
Роден
1893 г.
Починал
1978 г. (85 г.)

Илия Георгиев Дарков е български и югославски строител от XX век[1] и български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Георгиев е роден в 1893 година в битолското село Смилево, тогава в Османската империя, в големия строителен род Даркови. Негов баща е Георги Дарков (1858), който също е майстор строител и има своя тайфа. Братът на Илия Петър (1880) също е майстор строител, работил във Вардарска и Егейска Македония. Техен пръв братовчед е Аврам Дуков Дарков (1876), който също е майстор строител и чиито синове Димко и Нале са видни майстори строители.[1] Илия Георгиев влиза във ВМОРО и развива революционна дейност.[2] Става известен местен строител и има своя тайфа от 50 - 60 души, с която строи множество обществени и частни сгради. С тайфата си строи всички пътища в Битолско, Ресенско, Охридско и Кичевско от това време. Построява редица частни къщи, включително известната вила „Маедраг” на фамилията Сърбинови в Битоля. Строи и хотелския комплекс в Отешево (1948). С тайфата си строи още резервоари за вода и други стопански постройки.[1]

Умира в 1978 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дарко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дарков
(1858 - ?)
 
 
 
 
 
Дуко Дельов
(1847 - 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Георгиев
(1893 - 1978)
 
Петър Георгиев
(1880 - ?)
 
Аврам Дуков
(1876 - 1903)
 
Нале Дельов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Аврамов
(1904 - ?)
 
Нале Аврамов
(1906 - 1963)
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Семејства и лози на градители од Смилево. // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Посетен на 30 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
  2. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.