Илия Гулабчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Гулабчев
български просветен деец
Роден

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща Константин Гулабчев
Братя/сестри Спиро Гулабчев
Димитър Гулабчев

Илия Константинов Гулабчев е български проветен деец и общественик, деец на българското възраждане в Югозападна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гулабчев е роден на 30 юни 1873 година в големия български град Лерин, Османската империя, днес Флорина, Гърция, в семейството на Екатерина[1] и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин.[2] Брат е на анархиста Спиро Гулабчев и на учителя Димитър Гулабчев. В 1895 година завършва със седмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3] Започва работа като учител. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лерин.[4] Към 1912 година е главен учител в новото българско училище в Лерин.[5]

След войните емигрира в България и оглавява Леринското благотворително братство. В 1934 година от негово име подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боршуков, Георги. Данни за някои ранни социалистически групи до основаването на БСДП. // Известия на Института за българска история, отделен отпечатък, Българска академия на науките, Отделение за история, археология и философия, София. 1956. с. 243.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, том I, книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 570.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916. Торонто, 2006. с. 37, 38, 49.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
     Портал „Македония“         Портал „Македония