Илия Димушев
Илия Димушев | |
---|---|
български революционер | |
|
|
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Образование | Битолска българска класическа гимназия |
Семейство | |
Баща | Димуш Търпенов |
Илия Димушев в Общомедия |
Илия Димушев Търпенов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Битолския окръжен революционен комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димушев е роден в 1876 година в град Лерин, тогава в Османската империя, днес Флорина, Гърция. Син е на големия лерински чорбаджия Димуш Търпенов. Учи в Битолската българска класическа гимназия,[1] където е привлечен във ВМОРО от Гьорче Петров и Пере Тошев. Изключен преди да положи изпитите за IV клас Димушев се връща в Лерин през 1895 година. От 1897 до 1900 година е касиер на околийския комитет на ВМОРО в Лерин, подпомага дейността на Марко Лерински. В 1898 година при спор между българи и гъркомани в града за аязмото „Свети Пантелеймон“ Димушев напада гръцкия владика и му оскубва брадата, за което е осъден на една седмица затвор. Димушев работи под ръководството на леринския началник на ВМОРО Георги Попхристов.

След затварянето на Даме Груев в Битоля Попхристов се премества в Битоля и Димушев застава начело на околийския комитет на организацията в Лерин. В 1901 година по време на аферата в Костурско Димушев е арестуван. След Илинденско-Преображенското въстание въстание Димушев се опитва да организира наново Леринско.[2]
Гръцки андартски чети нападат сватбата му, другарите на Димушев отвръщат на стрелбата, но са арестувани заедно с младоженеца, откарани в Битоля и осъдени на 15 години затвор. След застъпничеството на чуждестранните консули са освободени.
През 1904 година прави инспекционна обиколка в Леринско заедно с Даме Груев, след което се прехвърля във Воденско. През 1905 година е делегат за Леринско на Битолски революционен окръг и е избран за касиер на окръжното тяло, но на 14 август е арестуван, заради намерени негови писма в арестуваните четник Пандил Шишков в Айтос. Димушев е осъден на 15 години.
След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лерин.[3] В 1909 година на Отоманския конгрес в Дебър представлява българите от Леринско.
При обявяването на Балканската война през есента на 1912 година се включва в отряда на Васил Чекаларов и Иван Попов в похода им към Костурско. Връща се в завзетия от гръцките войски Лерин и е назначен за кмет на града. При посещение на гръцкия крал в Лерин заявява:
„ | Българин съм роден, българин ще умра.[4][5] | “ |
Скоро след това е принуден да избяга през Солун в окупирания от български части Сяр. Взима участие в похода на четите на Васил Чекаларов и Иван Попов през юни - юли 1913 година. След разгрома им от гръцките войски край Екши Су в началото на юли 1913 година успява да достигне родния Лерин, но там на 3 август е пленен от новите гръцки власти. Осъден на смърт, като по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор след защитата от страна на губернатора Нико Загорас.[4] Лежи в Атинския затвор до март 1914 година, когато е освободен и емигрира в България.
Участва в Първата световна война като доброволец. След войната се установява в Бургас, занимава се с търговия и възглавява местните Леринско дружество и Илинденската организация.
Умира на 23[2] или 27 юли 1934 година в Бургас.[6][7][5][8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр.9
- ↑ а б Илия Димушев (1876 – 1934). // Македонски научен институт, 17 юли 2016 г. Посетен на 6 юли 2020 г.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ а б Илюстрация Илинден, бр. 107, стр. 11-13
- ↑ а б Михайлова, Екатерина. В памет на Илия Димушев. // Македонски преглед 3. София, Македонски научен институт, 2014. с. 92 - 94.
- ↑ Иванов, Васил. Отрязаната глава. 9 юлий 1913 г. Радуил, 1928, 83
- ↑ Николов, Борис Й. „Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник“, С. 2001, с. 172
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 138.
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия
- Български военни дейци от Първата световна война
- Дейци на Илинденската организация
- Родени в Лерин
- Починали в Бургас
- Български общественици от Македония
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Дейци на Македонските братства
- Български имигранти от Македония в Бургас