Илия Димушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Димушев
български революционер

Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия
Илия Димушев в Общомедия

Илия Димушев Търпенов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Битолския окръжен революционен комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димушев е роден в 1876 година в град Лерин, тогава в Османската империя, днес Флорина, Гърция. Син е на големия лерински чорбаджия Димуш Търпенов. Учи в Битолската българска класическа гимназия[1], където е привлечен във ВМОРО от Гьорче Петров и Пере Тошев. Изключен преди да положи изпитите за IV клас Димушев се връща в Лерин през 1895 година. От 1897 до 1900 година е касиер на околийския комитет на ВМОРО в Лерин, подпомага дейността на Марко Лерински. В 1898 година при спор между българи и гъркомани в града за аязмото „Свети Пантелеймон“ Димушев напада гръцкия владика и му оскубва брадата, за което е осъден на една седмица затвор. Димушев работи под ръководството на леринския началник на ВМОРО Георги Попхристов.

Димушев на 2 (15) май 1913 г. при село Фурка

След затварянето на Даме Груев в Битоля Попхристов се премества в Битоля и Димушев застава начело на околийския комитет на организацията в Лерин. В 1901 година по време на аферата в Костурско Димушев е арестуван. След Илинденско-Преображенското въстание въстание Димушев се опитва да организира наново Леринско.

Гръцки андартски чети нападат сватбата му, другарите на Димушев отвръщат на стрелбата, но са арестувани заедно с младоженеца, откарани в Битоля и осъдени на 15 години затвор. След застъпничеството на чуждестранните консули са освободени.

През 1904 година прави инспекционна обиколка в Леринско заедно с Даме Груев, след което се прехвърля във Воденско. През 1905 година е делегат за Леринско на Битолски революционен окръг и е избран за касиер на окръжното тяло, но на 14 август е арестуван, заради намерени негови писма в арестуваните четник Пандил Шишков в Айтос. Димушев е осъден на 15 години.

След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лерин.[2] В 1909 година на Отоманския конгрес в Дебър представлява българите от Леринско.

Илия Димушев (първият вляво на първия ред) сред заловените от гърците четници от четата на Васил Чекаларов

При обявяването на Балканската война през есента на 1912 година се включва в отряда на Васил Чекаларов и Иван Попов в похода им към Костурско. Връща се в завзетия от гръцките войски Лерин и е назначен за кмет на града. При посещение на гръцкия крал в Лерин заявява:

Българин съм роден, българин ще умра[3].

Скоро след това е принуден да избяга през Солун в окупирания от български части Сяр. Взима участие в похода на четите на Васил Чекаларов и Иван Попов през юни - юли 1913 година. След разгрома им от гръцките войски край Екши Су в началото на юли 1913 година успява да достигне родния Лерин, но там на 3 август е пленен от новите гръцки власти. Осъден на смърт, като по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор след защитата от страна на губернатора Нико Загорас[3]. Лежи в Атинския затвор до март 1914 година, когато е освободен и емигрира в България.

Участва в Първата световна война като доброволец. След войната се установява в Бургас, занимава се с търговия и възглавява местните Леринско дружество и Илинденската организация.

Умира в 1934 година в Бургас.[4][5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", 2005, стр.9
  2. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  3. а б Илюстрация Илинден, бр. 107, стр.11-13
  4. Иванов, Васил. Отрязаната глава. 9 юлий 1913 г. Радуил, 1928, 83
  5. Николов, Борис Й. “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, С. 2001, с. 172
     Портал „Македония“         Портал „Македония