Илия Дуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Дуков
български общественик
Роден
Починал
1895 г. (95 г.)
Семейство
Деца Екатерина Дукова
Никола Дуков
Атанас Дуков

Илия Атанасов Дуков е български общественик, участник в борбата за българска църковна независимост.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Дуков е роден в 1800 година в град Неврокоп, тогава в Османската империя. Учи в местното килийно училище. Замогва се и става собственик на хан. Активно участва в борбите за църковно-национална независимост на българите в Неврокопско и е един от местните лидери на движението. Той е пръв председател на Неврокопската българска община и заема тази длъжност от 1860 до 1871 година. Дуков има важен принос за откриването в Неврокоп на новобългарско училище през 1862 година и на девическо училище през 1867 година и спомага за създаването на читалище „Зора“ (днес „Просвета“). В 1866 - 1867 година временно се увлича от униатската пропаганда.[1] В 1866 година със Стоил Полизоев Дуков пристига в Сяр, за да води преговори с католическия владика Мелетий Драмски. Стефан Веркович обаче ги отклонява от унията и предава молбата им до руския консул в Солун Александър Лаговски, който им обещава да действа пред валията да се позволи богослужение на български в неврокопската църква.[2]

Дуков е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се провъзгласява отказването на Неврокопския край от Цариградската патриаршия.[3] През 1873 година в хана на Дуков е свикан учителски събор, на който се основава учителско дружество „Просвещение“.

След погрома на Априлското въстание през 1876 година Дуков е обвинен в революционна дейност, за което е арестуван. През 1891 година се запознава с Васил Кънчов, който пише за него:

Дядо Илия е бил дълги години най-влиятелното лице от християните във всички градски и казалииски работи в Неврокоп... Сега старостта го е налегнала и той тихо и мирно очаква края на много трудния си живот. Обаче дядо Илия силно се интересува от хода на черковната борба и сега най-големият му идеал е да доживее да види в Неврокоп български владика.[4]

През 1894 година е сред участниците в тържественото посрещане на първия български екзархийски митрополит - Иларион Неврокопски. Сътрудничи на Стефан Веркович при събиране на етнографски материали. Поддържа кореспонденция с Йоаким Груев, Васил Чолаков, Христо Тъпчилещов, Стефан Захариев и други по проблемите на просветните и църковно-националните борби. Разпространява сред населението български вестници и книги. Дарител е на местното читалище и девическо училище. Заради дейността си, многократно е преследван и арестуван от османските власти.

Илия Дуков умира в родния си град през 1895 година на преклонна възраст. Той е баща на просветната деятелка Екатерина Дукова, на общественика Никола Дуков и на военния деец и революционер Атанас Дуков.[5][6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.265, 270-271.
  2. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 42.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
  4. Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.259.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 296.
  6. Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.95-97.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.
     Портал „Македония“         Портал „Македония