Илия Иванов (географ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Иванов
български географ
Роден
Починал
1977 г. (74 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област География

Илия Иванов Христов е български географ, геоморфолог и университетски преподавател, професор в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1902 г. в Буцелево, Босилеградско. По-късно се установява в Кюстендил, където работи и завършва гимназиалното си образование. В периода 1922 – 1927 г. е волнонаемен учител във Фердинандско и Радомирско. През 1931 г. завършва география в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. След това учителства в Бургас и в Софийската търговска гимназия. През 1949 г. е поканен за преподавател в катедрата по Обща физическа география в Софийския университет.[2] От 1952 г. е редовен доцент по физическа география. Същевременно е назначен за временен ръководител на катедрата по Физическа география на България и континентите, а след избирането му за професор през 1962 г.[3] става редовен ръководител. Председател е на Българското географско дружество в периода 1965 – 1970 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Интересите на Илия Иванов са в областта на регионалната геоморфология на България, геоморфоложкото райониране и физикогеографското райониране на страната.[1] Работи в областта на климатичната геоморфология и проучва еволюцията на редица планини и котловини в страната – Северозападна Рила, Сапаревобанската, Пернишката и Радомирската котловина. Изучава Източна Рила, Скринският пролом, Пиринското подножие към Санданско-Петричката котловина, оградните планини на Софийската котловина, периглациалният релеф на Рила. Източно от Бобошево установява льосови и льосоподобни седименти.[2]

Чете лекции по Геоморфология на България, Физикогеографско райониране на България, Физическа география на България и други специализиращи дисциплини по геоморфология.[2]

Илия Иванов е с големи заслуги за развитието на физическата география и най-вече ландшафтознанието. Изучава развитието на геофизиката и геохимията на ландшафта, на биогеографските проучвания, на геолого-географското развитие на териториите. Работи върху ландшафтното прогнозиране, методологията и методите в ландшафтознанието.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Физическа география на България. Учебник за учителските институти (в съавторство). С., 1956, 1962.
  • Физическа география Болгарии (в съавторство). Иностранная литература, М., 1960.
  • Краищенско-Ихтиманска подобласт. В: География на България, I, БАН, С., 1966
  • Рила планина. В: География на България, I, БАН, С., 1966

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в 30 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Малео-63, 2003. ISBN 954-90943-8-3. с. 13 – 14.
  2. а б в г Велчев, Ангел. Живот, достоен за подражание (по случай 115 години от рождението на проф. Илия Иванов). // Проблеми на географията 1 – 2. София, Българска академия на науките, 2017. с. 139 – 141. (на български)
  3. Кираджиев, Светлин. Мореплаватели, пътешественици, географи-изследователи. София, Издателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 38.