Илия Иванов (географ)
| Илия Иванов | |
| български географ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1977 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | География |
| Работил в | Софийски университет |
Илия Иванов Христов е български географ, геоморфолог и университетски преподавател, професор в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1902 г. в Буцелево, Босилеградско. По-късно се установява в Кюстендил, където работи и завършва гимназиалното си образование. В периода 1922 – 1927 г. е волнонаемен учител във Фердинандско и Радомирско. През 1931 г. завършва география в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. След това учителства в Бургас и в Софийската търговска гимназия. През 1949 г. е поканен за преподавател в катедрата по Обща физическа география в Софийския университет.[2] От 1952 г. е редовен доцент по физическа география. Същевременно е назначен за временен ръководител на катедрата по Физическа география на България и континентите, а след избирането му за професор през 1962 г.[3] става редовен ръководител. Председател е на Българското географско дружество в периода 1965 – 1970 г.[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Интересите на Илия Иванов са в областта на регионалната геоморфология на България, геоморфоложкото райониране и физикогеографското райониране на страната.[1] Работи в областта на климатичната геоморфология и проучва еволюцията на редица планини и котловини в страната – Северозападна Рила, Сапаревобанската, Пернишката и Радомирската котловина. Изучава Източна Рила, Скринският пролом, Пиринското подножие към Санданско-Петричката котловина, оградните планини на Софийската котловина, периглациалният релеф на Рила. Източно от Бобошево установява льосови и льосоподобни седименти.[2]
Чете лекции по Геоморфология на България, Физикогеографско райониране на България, Физическа география на България и други специализиращи дисциплини по геоморфология.[2]
Илия Иванов е с големи заслуги за развитието на физическата география и най-вече ландшафтознанието. Изучава развитието на геофизиката и геохимията на ландшафта, на биогеографските проучвания, на геолого-географското развитие на териториите. Работи върху ландшафтното прогнозиране, методологията и методите в ландшафтознанието.[2]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Физическа география на България. Учебник за учителските институти (в съавторство). С., 1956, 1962.
- Физическа география Болгарии (в съавторство). Иностранная литература, М., 1960.
- Краищенско-Ихтиманска подобласт. В: География на България, I, БАН, С., 1966
- Рила планина. В: География на България, I, БАН, С., 1966
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в 30 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Малео-63, 2003. ISBN 954-90943-8-3. с. 13 – 14.
- ↑ а б в г Велчев, Ангел. Живот, достоен за подражание (по случай 115 години от рождението на проф. Илия Иванов) // Проблеми на географията 1 – 2. София, Българска академия на науките, 2017. с. 139 – 141.
- ↑ Кираджиев, Светлин. Мореплаватели, пътешественици, географи-изследователи. София, Издателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 38.