Илия Илиев (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Илия Илиев.
| Илия Илиев | |
| български писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1912 г.
|
| Националност |  България |
| Литература | |
| Псевдоним | И.И. Черен, Илия Ив. Черен |
| Жанрове | проза, поезия |
Илия Илиев е български писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Илия Иванов Илиев (известен още като Илия Ив. Черен) е роден на 27 юли 1880 година в село Копчелиите.[1] Учи до IV клас в родното си село, а после и в Габровската гимназия.
През 1904 год. получава първото си назначение за учител в с. Караманли, Преславско. През 1905 е учител в института за слепи в София.
Загива при боевете около Лозенград на 9 октомврии 1912 г. при с. Селиолу.
Творческа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Творческата си дейност започва с реалистичинте разкази из живота на учителството и селската беднота „Сбъднат сън“, „Случайна изповед“ и „Съсипано гнездо“, които публикува в списанието на Антон Страшимиров „Наш живот“, популярно сред автори и литературоведи като Стоян Михайловски, Йордан Йовков и Николай Лилиев.[2]
Посмъртно е издадена книгата му „Светлина от изток“ (1926, Габрово) под редакцията на учителя Неделчо Бенев.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илия Иванов-Черен // Литературен свят. Посетен на 29 юли 2025 г.
- ↑ „Защото аз не ще се върна…“ - В памет на писателя Илия Иванов – Черен, роден преди 140 години // Дарик. Посетен на 29 юли 2025 г.
