Илия Луков
| Илия Луков | |
| български певец | |
 Илия Луков пее пред Паметника на Съветската армия | |
| Роден | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | вокал |
| Глас | баритон |
| Активност | от 1994 г. |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.ilialukov.com |
Илия Луков е български народен певец от Македонската фолклорна област. Известен е с множество прояви в подкрепа на българщината в България и чужбина.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илия Луков е роден на 13 юни 1974 година в град Петрич. Израства и живее в село Тополница, в музикално семейство. Дядо му по бащина линия е отличен тамбурист и единственият музикант в селото по онова време. Свирил е по празничните хора и семейни тържества. По майчина линия от село Мосомище, Гоцеделчевско, са певци и медалисти от събора за народно творчество в град Копривщица.
Илия Луков още от 16-годишна възраст участва в музикалните изяви и създаването на местния оркестър. Забелязан е от утвърдени музиканти от съседното село Марино поле, които са канени за всички семейни и общонародни тържества. През този период той се утвърждава като гласовит и емоционален изпълнител. Вече 19-годишен е поканен да участва със специално написана за него песен в току-що създаващия се фестивал „Пирин Фолк“. Тогава е войник. Явява се на фестивала и печели наградата на публиката и трета награда на журито – 1994 г. През същата година записва и първия си албум „Сиромах си бех и си останах“.
През 1995 г. печели наградата на публиката и изпълнението му е оценено като ново явление на „Пирин Фолк“, коментирано в разговор между специалисти и публика, като през същата година записва и втория си албум „Обич да раздам“, в който преобладава стилът попфолк. Албумът „Обич да раздам“ е посветен на самотните деца, като този и последвалите му албуми са издадени от „Орфей мюзик“.
1996 г. се запечатва с песента „Мъжка молитва“, озаглавила и едноименния му албум (изд. „Орфей мюзик“), която печели единодушно Първата награда на жури и публика. Песента става емблематична в концертните изяви на Илия Луков, като голяма част от публиката става на крака и притихва в молитвено състояние, а други подпяват мелодията. През 1996 година албумът „Мъжка молитва“ е издаден на аудиокасета, а през 1998 година – и на компактдиск.
От тогава започва и съвместната дейност с д-р Анна Караангелова, която става инициатор на стотици концертни изяви на Илия Луков в България и чужбина. Голяма част от тях са с благотворителна цел за децата-сираци, за децата на загинали полицаи при изпълнение на служебния си дълг. Посвещават песен и концерти в памет на децата, загинали в река Лим, Сърбия. Организират концерт и подпомагат детската урология на Пирогов.
През 1997 година записва албума си „Рожба да отгледаш“ (изд. „Орфей мюзик“), като всички песни в него са по музика на Илия Луков. Хитове от албума са „Хоро на влюбени“ и „Магдалена“.
Певецът проявява жив интерес към историята на българския народ. Вълнуват го важните моменти, оказали решително влияние върху живота и борбата за свобода на българите.
На 16 юни 2000 г. в историческата източно-православна обител Кръстова гора изнася концерт-молитва за България, в който участват около 30 000 души от 24 религиозни общности. След концерта-молитва се окачва 250-килограмова камбана на църквата „Покров на Пресвета Богородица“, а цялата планина е огряна от хилядите свещи на дошлите миряни да се помолят.
По инициатива на Илия Луков и неговия екип се даряват камбани и на други храмове в България, а и извън граница в Одрин, Атина, Голо бърдо-Албания.
Д-р Анна Караангелова осъществява своя идея и през 2004 г. се създава единствения по рода си Общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето“. По-голяма част от участниците в събора са потомци на прокудените българи по време на турското робство. Това е една важна изява, в която младите участници показват съхранените, през повече от 200 години в паметта на българските преселници, народните песни и хора.
Още на първия събор 2004 година, в съзнанието на Анна Караангелова се ражда идеята за „Най-дългото хоро“, наблюдавайки играещите участници, уловени ръка за ръка, рамо до рамо да танцуват в единна стъпка българския танц.
Инициативата за „Най-дългото хоро на света“ се провежда през следващата 2005 година на 2 май – вторият ден на Великден, в която вземат участие 11 961 любители и професионалисти, които в продължение на час и половина танцуват българско хоро на площад „Александър Невски“, наблюдавани от многохилядна публика. Благодарение на това грандиозно събитие започва истинско възраждане на народните български танци, към които имат изключителен интерес и българи, и чужденци. Почти във всеки град има създаден клуб по народни танци, а в последно време се заговори и за сформиране на танцови групи и в чужбина.
Българското хоро е с мощна, обединителна сила. То е неразривната връзка между млади и стари, между българите, пръснати по цялата Земя и тези, които са останали да живеят в България. Хорото е символ на безкраен процес на развитие, на съхранена българска памет, на уникална ритмика и многообразие.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- 1994 – „Сиромах си бех и си останах“
- 1995 – „Обич да раздам“
- 1996 – „Мъжка молитва“
- 1997 – „Рожба да отгледаш“
- 1999 – „Едно мало дете“
- 2000 – „Камбана“, с участието на „Ева квартет“
- 2001 – „Со маки сум се родил“
- 2002 – „Зов за...“
- 2003 – „Мамо, снощи те сънувах“
- 2004 – „Обичам те“
- 2004 – „10 години на сцената“ (компилация)
- 2007 – „Избрани македонски песни“ (компилация)
- 2011 – „Хоро се вие“, дуетен албум с Любка Рондова
- 2011 – „Зов за България“
- 2013 – „С песните през вековете“ (компилация)
- 2015 – „40 любими песни в MP3 формат“ (компилация с известни македонски песни)
- 2019 – „Наздравица за 25 години с песните на Илия Луков“
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]През 1996 година печели две награди на фестивала „Пирин фолк“ – на публиката и на журито – с песента „Мъжка молитва“.[1]
Прояви
[редактиране | редактиране на кода]- През 2000 година става инициатор на проекта „Седмата камбана“, целящ набиране на средства за поставяне на камбана на Кръстова гора.[2]
- На 20 юли 2006 година дарява 147-килограмова камбана за българите в Голо бърдо, Албания.[3]
- На 20 юли 2007 година дарява голяма посребрена камбана за манастира „Св. Георги Победоносец“.[4]
- На 4 май 2008 година дарява камбана на българската църква в Атина „Св. Иван Рилски“.[5]
- На 15 септември 2008 година дарява 152-килограмова камбана за църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин.[6]
- На 21 октомври 2008 година се освещава параклисът „Св. Архангел Михаил“ в град Ямбол, чийто основен спонсор е Илия Луков.
- На 14 декември 2008 година открива чешма в родното си село Тополница.[7][8]
- На 28 април 2010 година с негово участие се провежда най-дългото хоро край Гигинския манастир.[9]
- На 24 септември 2010 година с негово участие в град Плевен се провежда благотворителен концерт за изграждането на клиника за невролечение със стволови клетки, по инициатива на Вера Кочовска.[10]
- През месец юли 2016 г. Илия Луков, продуцентска къща „Пирина“ и Държавната агенция за българите в чужбина организират инициативата „Най-дългото хоро“ в Босилеград, в която вземат участие над 1000 души – фолклорни ансамбли от Кюстендил, Петрич, София, Белград, Ниш, Скопие и жители на Босилеград.[11]
- На 23 октомври 2016 г. Илия Луков изнася концерт в Русе в подкрепа на кандидатурата за президент Красимир Каракачанов.[12]
- През 2016 г. с подкрепата и съдействието на Илия Луков община Каварна организира 13-ия събор „С България в сърцето“.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Илия Луков: В България няма демокрация, а перверзия“, интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 20 май 2006 г.
- ↑ Светлана Тютюнджиева, „Самотен бегач на дълги разстояния“, сп. „Български дипломатически преглед“
- ↑ Видка Атанасова, „Илия Луков дари 147-килограмова камбана на нашенци в Албания“, 21 юли 2006 г.
- ↑ Иван Апостолов, „На Илинден Илия дарява камбана“, dobrudja-news.net, 20 юли 2007 г.
- ↑ „Илия Луков дари камбана за храм „Св. Иван Рилски“ в Атина“, Дарикнюз.бг, 4 май 2008 г.
- ↑ Красимира Славова, „Наш храм възкръсна в Одрин след век“, в. „Стандарт“, 15 септември 2008 г.
- ↑ Христо Ковачев, „Илия Луков дари с чешма земляците си“, в. „Стандарт“, 14 декември 2008 г.
- ↑ „Чешма в Тополница дари Илия Луков“, 7 декември 2008 г.
- ↑ „Илия Луков повежда най-дългото хоро край манастира над село Гигинци“, ipernik.info, 28 април 2010 г.
- ↑ Радослав Христов, „Илия Луков пее благотворително в Плевен“, в. „Посредник“, 23 септември 2010 г.
- ↑ Над 1000 души на „Най-дългото хоро“ в Босилеград, Дарик Кюстендил, 31 юли 2016 г.
- ↑ Илия Луков с концерт в Русе в подкрепа на Красимир Каракачанов, Topnovini.bg, 23 октомври 2016 г.
- ↑ Деница Николова, Нина Ставрева, кмет на Община Каварна: С 50 % е увеличена субсидията за издръжка на общинската болница в Каварна в бюджета за 2016 г., Информационна агенция „Фокус“, 29 декември 2016 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Илия Луков и продуцентска къща „Пирина“
- Биография в сайта Сигнал.бг Архив на оригинала от 2016-02-13 в Wayback Machine.
- Илия Луков подарява концерт на с. Мирово (съдържа биография на певеца), в. „Дума“, 27 юли 2013 г.
- Творческа и житейска биография на Илия Луков в „Ласт.фм“
- Дискография на Илия Луков в Мюзикшоп-бг Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
