Илия Николчин
| Илия Николчин | |
| български журналист и писател | |
| Роден | Илия Иванов Николчин
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Работил | журналист, писател |
| Литература | |
| Период | 1966 – 2006 |
| Жанрове | разказ, новела, роман |
| Семейство | |
| Деца | Ива Николчина Миглена Николчина |
Илия Иванов Николчин е български журналист и писател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 май 1931 г. в с. Стакевци. Средното си образование завършва в белоградчишката гимназия, а висше в Софийския държавен университет, специалност „Българска филология“. Учителства в Белоградчик и Вършец. Бил е журналист във вестниците „Червено знаме“ и „Народна младеж“. Две години работи като сътрудник на заместник председателя на Държавния съвет Георги Джагаров.[1]
Една от първите му публикации е статията „Някои речникови особености на говора в с. Стакевци, Белоградчишко“, публикувана в сп. „Език и литература“ през 1958 г. [1]
Има две дъщери – Ива Николчина и Миглена Николчина.[1]
Умира на 28 юни 2011 г. в София.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Доброто небе на планетата“ (сборник с разкази, 1966)
- „Световно пътешествие“ (сборник с разкази, 1967)
- „Железни хризантеми“ (сборник с разкази, 1971)
- „Слънчеви коне“ (книга за деца, 1970)
- „Девет месеца и една нощ“ (роман, 1972)
- „Турлакиада“ (книга за деца, 1980)
- „Пътешествие с Ива“ (роман, 1987)
- „Балканската Кармен“ (роман, 1998)
- „Първулови размирици“ (краезнание, 2000)
- „Книга за Стакевци“ (краезнание, 2001)
- „Ние, влюбените“ (сборник с новели, 2003)
- „Сатиникон“ (сатиричен роман, 2006)
- „Трусът“ (роман, 2016) – посмъртно издание, романът е написан още през 1975 г.[2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Илия Иванов Николчин (1931-2011) Архив на оригинала от 2020-11-14 в Wayback Machine., „Видински алманах“.
- ↑ Четиво на месеца: „Трусът“ от Илия Николчин, „Северозапазена БГ“, 7 ноември 2018.
- ↑ Лъчезар Лозанов, Издават изгубен ръкопис на писателя Илия Николчин Архив на оригинала от 2020-11-07 в Wayback Machine., в-к „Българска армия“, 26 август 2016.