Илия Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Петров
български художник
Проф. Илия Петров (седнал) на защитата на дипломна работа на Васил Вълчев, 1955
Проф. Илия Петров (седнал) на защитата на дипломна работа на Васил Вълчев, 1955

Роден
Починал
18 май 1975 г. (71 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Направление живопис
Известни творби „Слепият гъдулар“

Илия Николаев Петров е български художник, известен със своите портрети.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1903 г. в Разград. Учи живопис в София и в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН. Умира на 18 май 1975 г. в София.

Първите му произведения са типични за 1920-те години. Постепенно стилът му се усложнява и обогатява. Създава множество известни портрети на много бележити свои съвременници – Дора Габе, Николай Райнов, Людмил Стоянов.

След 9 септември 1944 г. работи по произведения с историко-революционна тематика, взема дейно участие в ръководството на СБХ и е негов главен секретар (1949 – 1951 и 1957 – 1959).

Петров е един от изключителните ни майстори в живописта, но истинската му виртуозност е най-вече в голите тела, където той остава един от най-големите ни майстори.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Художествената галерия в Разград е именувана на академик Петров

Неговото име носят Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София и Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ в родния му Разград.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]