Илия Пефев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Пефев
живописец
Роден
Починал
1988 г. (88 г.)
Националност България

Илия Пефев Христов Фръчковски е български художник – живописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Пефев е роден на 15 февруари 1899 година в село Галичник, Дебърско, и принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. От 1918 до 1922 година учи в Художествената академия в София, специалност живопис в класа на професор Иван Ангелов. От 1922 година членува в Дружеството на независимите художници.

В началото на творческия си път Пефев създава творби предимно на селска тематика. През 1926 година участва в обща художествена изложба в Прага, където получава висока оценка за работата си. В по-късните си творби се ориентира към портрет, многофигурни композиции, натюрморт, но има композиции и с политическа и историческа насоченост.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, художествената галерия във Враца и в други галерии в страната.

През 1969 година е награден с орден „Кирил и Методий - I степен“, а през 1979 година – с орден „Червено знаме на труда“.[1]

Църковна живопис[редактиране | редактиране на кода]

Наред с кавалетната живопис, Илия Пефев работи усилено в областта на църковната стенопис. В периода 1924 – 1926 година, заедно с колектив от художниците Господин Желязков, Стефан Иванов и Никола Маринов, декоратора Георги Алексиев и надзорника по живописта Тодор Ганчев, Пефев участва в изписването на катедралния храм „Свети Димитър“ във Видин.[2] В 1936 година заедно с Георги Желязков, Георги Богданов и Александър Давидов довършва стенописите в троянската църква „Света Параскева“.[3] Между 1938 и 1940 година Пефев работи по стенописите на църквата „Света Параскева“ в град Бяла Слатина.[4] През 1940 е нает да изрисува иконостаса и стените в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в село Рогозен. [5] През 1942 година изографисва църквата „Успение Богородично“ в Тръстеник. През 1949 година работи по църквата „Успение Богородично“ в София.[6] През 1957 изографисва притвора на Черепишкия манастир, следвайки реалистичния стил на иконописта в храм-паметникd „Свети Александър Невски“.[7] През 1967 година под ръководството на професор Никола Кожухаров, Илия Пефев и Невена Кожухарова работят по стенописите в църквата „Света Троица“ в Добрич.[8] Дело на Илия Пефев и Григор Димитров са стенописите в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Сливница.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  2. Информация за храм „Свети Димитър“, Видин
  3. Църква „Св. Параскева - Петка“ – гр. Троян // Официален туристически портал на община Троян. Посетен на 2 април 2018.
  4. Църква „Света Параскева“, Бяла Слатина, Национален публичен регистър на храмовете в Република България
  5. Информация за Храм „Св. св. Кирил и Методий“ - Рогозен, сайт на Община Хайредин
  6. Църква „Успение Богородично“, София, Национален публичен регистър на храмовете в Република България
  7. Информация за Черепишкия манастир Архив на оригинала от 2008-11-20 в Wayback Machine., www.mezdra.archbg.net
  8. Църква „Св. Троица“ в гр. Добрич Архив на оригинала от 2015-02-16 в Wayback Machine., pravoslavie.bg
  9. Ставрев, Драгомир. Православен храм „Св. св. Кирил и Meтoдий“ // Община Сливница, 7 април 2009. Посетен на 10 април 2016.