Илия Цанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Цанов
български политик
Илия Цанов 
Роден: 27 юли 1835 г.
Починал: 27 март 1901 г. (65 г.)
Народен представител в:
УС   I ОНС   II ОНС   IV ОНС   III ВНС   

Илия Хаджитомакев Цанов е български политик, сред водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България.

Той е външен министър по време на Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г. С името му се свързва и успешната защита (1876) на Ботевите четници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Цанов е роден във Видин на 27 юли (15 юли стар стил) 1835 г. в семейството на Тома Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род Шишманови). Той е по-голям брат на политика Найчо Цанов.

Илия Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените участници в Ботевата чета и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев – брат на войводата, със заточение[1].

Релефна паметна плоча на Илия Цанов в Русе

След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на Временното руско управление. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I Обикновено Народно събрание (1879), II Обикновено Народно събрание (1880 – 1881), IV Обикновено Народно събрание (1884 – 1886) и III Велико Народно събрание (1886 – 1887).

През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в Цариград. От 1884 до 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов. На тази длъжност участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 г. Илия Цанов умира в София на 27 март (14 март стар стил) 1901 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.