Илия Цанов

Илия Цанов
	Илия Цанов
български политик
Роден	27 юли 1835 г. Видин, Османска империя
Починал	27 март 1901 г. (65 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
	Народен представител в:; УС I ОНС II ОНС IV ОНС III ВНС
	Илия Цанов в Общомедия

Илия Хаджитомакев Цанов е български политик, сред водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България.

Той е външен министър по време на Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г. С името му се свързва и успешната защита (1876) на Ботевите четници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Цанов е роден във Видин на 27 юли (15 юли стар стил) 1835 г. в семейството на Тома Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род Шишманови). Той е по-голям брат на политика Найчо Цанов.

Илия Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените участници в Ботевата чета и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев – брат на войводата, със заточение^[1].

След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на Временното руско управление. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I обикновено народно събрание (1879), II обикновено народно събрание (1880 – 1881), IV обикновено народно събрание (1884 – 1886) и III велико народно събрание (1886 – 1887).

През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в Цариград. От 1884 до 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов. На тази длъжност участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 г. Илия Цанов умира в София на 27 март (14 март стар стил) 1901 г.^[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[tt-1] а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[1]